Определение № 60108 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от З. И. К., подадена чрез нейния пълномощник адв. Б. В., за допълване на решение № 44 от 03.08.2020 г., постановено по делото, в частта за разноските с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н. Г. Р., в който изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не са представени надлежни доказателства за заплащане на адвокатския хонорар. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С решение № 44 от 03.08.2020 г. по гр.д. № 2499/2019 г. на ВКС, І г.о., е оставено в сила решение № 93 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 62/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Н. Г. Р., че З. И. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на курорт ”Я. Б.- зона А”, с площ 450 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване, както и че в кадастралния регистър е допусната грешка, като същият имот е записан на името на Н. Г. Радиловски. С рашението си съставът на ВКС не се е произнесъл по искането на ответницата по касация за присъждане на разноски, заявено своевременно с отговора на касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание. Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесчния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019 г., видно от който за осъществяване процесуално представителство по делото е било уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., от които 1500 са платени в деня на подписване на договора, а разликата от 500 лв. е следвало да се заплати след евентуално допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съдебно заседание на 16.06.2020 г. молителката е представила доказателства- разписка с датата 12.06.2020 г., видно от която разликата от 500 лв. е била заплатена. Приложен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК. При тези данни неоснователно е възражението на насрещната страна Н. Р., че не са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за присъждане на сторените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС. Сторените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС са надлежно доказани с посочените по- горе писмени доказателства. Основателно е направеното от насрещната страна Н. Р. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, заявено своевременно в проведеното на 16.06.2020 г. открито съдебно заседание и поддържано с отговора по чл. 248, ал.2 ГПК. Паричната оценка на спорното право, определена на база данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на спора, е 2 120 лв. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция преди изменението в ДВ бр. 68/31.07.2020 г., когато е сключен договорът за процесуално представителство, при този материален интерес минималното възнаграждение възлиза на 267.20 лв. С оглед на това, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размера на сумата 1000 лв. Този размер съответства на цената на иска, на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършените от упълномощения адвокат процесуални действия по делото /подаване на подробен и мотивиран отговор на касационната жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание/.Поради това на молителката следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер. Водим от гореизложеното съдът