Определение № 283 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1387/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по /1/ частна жалба на [фирма], Пловдив срещу определение № 63 от 01.02.2016г. по ч. т. д. № 77/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 13.11.2015г. по в.т.д. № 633/ 2015г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която въззивното производство е прекратено и е оставена без разглеждане жалбата на [фирма], както и в частта, с която е потвърдено същото определение на апелативния съд по частната жалба на [фирма]; по /2/ частна жалба на Д2 2012 [фирма] срещу посочено определение на ВКС само в частта, в която частната жалба на това дружество срещу определението на апелативния съд е оставена без разглеждане. Частните жалбоподатели излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, подробно изложени в частните жалби. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба на [фирма] е процесуално недопустима. Определението на първия тричленен състав на ВКС в частта, с която по частната жалба на [фирма] е потвърдено преграждащо определение, постановено за първи път от въззивната инстанция е окончателно, съобразно чл.274, ал.2 ГПК, а в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба на другата страна в процеса, липсва правен интерес от обжалването от [фирма]. Ето защо, частната жалба на [фирма] следва да се остави без разглеждане. Частната жалба на [фирма], срещу определението на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на същото дружество е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от кредитора [фирма]- молител по чл.625 ТЗ, частна жалба срещу връщане на въззивната жалба на длъжника, [фирма], първият тричленен състав на ВКС се е позовал на липса на правен интерес от обжалването. Аргументирано е, че с определението на въззивния съд не са засегнати правата на кредитора, чиято въззивна жалба е приета от въззивния съд за разглеждане, като определението на въззива касае само правото на ответника по молбата по чл.625 ТЗ- [фирма] да обжалва пред въззивния съд постановеното отхвърлително първоинстанционно решение. Определението е правилно. Определението на апелативния съд прегражда правото на жалба само на длъжника – ответник по молбата по чл.625 ТЗ, но не е на кредитора, чиято жалба е приета за разглеждане от възизвната инстанция, поради което изводът на първия тричленен състав на ВКС за липса на правен интерес от обжалването на определението на апелативния съд от кредитора е законосъобразен и определението на ВКС следва да бъде потвърдено в тази част по жалбата на кредитора. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК