Определение № 1750 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Миличин, против решение № 25952 от 30.07.2025 год., постановено по адм. дело № 6690/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му, като се отхвърли изцяло предявения срещу нея иск, алтернативно да се посочи правилно моментът, в който се поставя в забава административния орган, като така се редуцира размера на присъдените обезщетения за дължима законна лихва. На 29.10.2025 г по делото е постъпила насрещна касационна жалба от Е. В. Х., чрез адвокат Евтимова, против същото решение в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран размер. С обжалваното решение е осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на Е. В. Х. от гр. София сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода 04.07.2019г. – 27.01.2022г. вследствие на незаконосъобразен административен акт - решение № РД-Е112-67/04.07.2019 г. на управителя на НЗОК, ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 30000 лева. Осъдена е НЗОК да заплати и сумата от 5474,94 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, като последица от същото отменено решение на управителя на НЗОК, представляваща законната лихва върху сумата от 10732,23 евро, считано от 04.07.2019 г. до 27.01.2022 г.. При така установеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба на НЗОК е недопустима в частта и, с която предявения срещу нея иск е отхвърлен. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая решение № 25952 от 30.07.2025 год., постановено по адм. дело № 6690/2024 год. по описа на Административен съд – София-град се обжалва изцяло от НЗОК, включително и в частта, с която предявеният срещу нея иск е отхвърлен, т. е. и в частта му, с която съдебният акт не е неблагоприятен за тази страна, и в която част касационната жалба се явява недопустима. Следва касационната жалба в тази и част да бъде оставена без разглеждане а производството по делото прекратено. Съдът намира за недопустима и „насрещната“ касационна жалба на Е. В. Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял ( Дял трети Производства пред съд) се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). В случая е подадена насрещна касационна жалба, основана на чл. 263, ал. 2 ГПК, съгласно която разпоредба в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Настоящето производство не е въззиввно, а касационно, изцяло е уредено в Глава дванадесета АПК и разпоредбата на 263, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е неприложима. Изложеното основава недопустимост на касационната жалба на НЗОК против решение № 25952 от 30.07.2025 год., постановено по адм. дело № 6690/2024 год. по описа на Административен съд – София-град в частта му, с която предявеният срещу нея иск е отхвърлен и изцяло на тази, подадена от Е. В. Х.. Водим от горното, Върховният административен съд,