Определение № 4793 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3933/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. Г. и А. С. С. срещу Определение № 3928/06 .0 8.2025 г., постановено по гр. д. № 2385/2025 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила въззивно Решение № 468 от 31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 680/2024 г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което след отмяна на първоинстанционното Решение № 1008/19.07.2024 г. по гр. дело № 2144/2024 г. по описа на Районен съд – гр.Плевен е уважена молбата на М. М. К. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, като А. Т. Г. и А. С. С. са задължени на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН да се въздържат от домашно насилие спрямо М. М. К. и им е забранено да го приближават на по-малко от 50 метра в жилището му в [населено място],[жк], вх. .., ап. ., както и местата му за социални контакти, месторабота и отдих за срок от шест месеца. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Насрещната по частната жалба страна М. М. К., чрез пълномощника си адв. Н. Н., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното - частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като има за предмет въззивно решение, постановено в производство по Закона за защита от домашното насилие. Съгласно принципните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4 и т. 6, институтът на отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, сред които посоченото от молителите решение, представляващо акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, не попада. С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид отправеното искане на насрещната страна се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,