Определение № 39 от 02.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 511/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от П. М. Ц. от [населено място] за отмяна на влезлите в законна сила решение №2226/07.12.2011г. и определение №6869/07.10.2014г., постановени по гр.д.№7598/2010г. по описа на на Районен съд-Русе. С решение №2226/07.12.2011г. е отхвърлен предявеният от молителката иск с правно основание чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.5, ал.1 от ЗН, против Ц. С. Й. от [населено място], като законен наследник на С. А. Ц., починал на 02.07.2010г. за връщане на платени от ищцата суми за ползване на ел. енергия и ВиК, както и разходи за погребение, ведно с мораторната лихва от деня на възникване на задълженията. С определение №6869/07.10.2014г.е осъдена ищцата да заплати на Национално бюро за правна помощ, [населено място] сумата от 300 лв., представляваща разноски за възнаграждение на предоставилия й правна помощ адвокат. Отмяната на посочените съдебни актове се претендира на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна на решение №2226/07.12.2011г. по гр.д.№7598/2010г. на Районен съд-Русе е депозирана в първоинстанционния съд с вх.№45560 от 18.11.2016г., в законоустановения срок, предвиден в чл.305, ал.1, т.1 ГПК и се явява процесуално допустима. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд