Определение № 8297 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Кънчева, против Определение №1201 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело №507/2025г. по описа на Административен съд – София област(АССО), с което е спряно, по искане на Община – Ботевград, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция(РФК) № 03-РД/ 1304 от 22.04.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че представените от Община Ботевград обстоятелства и доказателства не са нови по см. на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 АПК, за да обосноват основателност на искането. Частният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил, че тежестта на доказване се носи от оспорващия и твърди, че при преценката на баланса на интересите следва да се даде приоритет на обществения интерес за законосъобразно използване на еврофондовете. Претендира отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на особеното искане на Община – Ботевград за спиране на предварителното изпълнение. По делото е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК от Община Ботевград, с който оспорва основателността на подадената частна жалба, респ. се настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно определение. Като прецени доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира частната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 166, ал. 3, изр. второ и чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение №1201 от 03.07.2025 г. е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РФК № 03-РД/1304 от 22.04.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Община Ботевград е определена финансова корекция в размер на 364 820,51 лева с ДДС, представляваща изплатени заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на строително-монтажни работи във връзка с изпълнението на проект „Реконструкция и рехабилитация на водоснабдителните системи и съоръжения в агломерации с под 2 000 жители на територията на Община Ботевград с четири обособени позиции“, съгласно административен договор №23/07/2/0/00926 от 26.07.2018г. За да достигне до този резултат, решаващият състав на АССО е приел, че общината – жалбоподател не разполага със средства, с които да заплати стойността на определената от частния жалбоподател финансова корекция преди влизане в сила на горепосоченото РФК, без това плащане осезаемо да затрудни нормалното и функциониране. Първостепенният съд е констатирал, че към искането от 02.07.2025 г. са приложени многобройни писмени доказателства, вкл. аналитична ведомост, банково извлечение, Списък на проекти, в които искателят участва като бенефициент и общо 19 бр. договора, Постановление за налагане на обезпечителни мерки, относно които първостепенният съд е счел, че удостоверяват обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като е отчетен факта, че едновременно на предварително изпълнение е и Решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/1307 от 22.04.2025 г., издадено отново от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е наложена друга финансова корекция в размер на 439 652,90 лева с ДДС. С оглед на това и на база приетия с Решение №78 от 16.04.2025г. бюджет на общината, в който не са предвидени средства за покриване на дължимите суми по тези корекции, е изведено заключение, че Община Ботевград не разполага с необходимите финансови средства, с които да заплати търсените суми преди влизане в сила на процесното РФК и предварителното заплащане на тази сума ще окаже негативно въздействие върху нормалното функциониране и осъществяване на оперативните задължения на общината. Ето защо решаващият съд е преценил, че в конкретния случай предварителното изпълнение ще причини значителна и трудно поправима вреда на общината, за което се е позовал и на обективния факт, че общият размер на наложените й финансови корекции възлиза на над 800 000 лева, който значително надвишава разполагаемия финансов ресурс на общината и това безспорно ще доведе до затруднения в работата и, вкл. и до невъзможност да изпълнява поетите вече финансови ангажименти. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Решаващият състав на АССО законосъобразно е тълкувал и приложил нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК и обосновано е приел, че в конкретната хипотеза са налице кумулативно предвидените от законодателя условия за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение - оспорващият е установил, че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда и това е и поради обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че първостепенният съд не бил съобразил, че тежестта за доказване на необходимостта от спиране на предварителното изпълнение се носи от искателя. В случая в мотивите на обжалваното определение са изложени изрични правни изводи досежно доказателствената тежест, които съответстват на императивните законови изисквания и изцяло се възприемат от тричленния състав на Върховния административен съд. В конкретната хипотеза действително изпълнението на атакувания административен акт, преди влизането му в сила, би затруднило нормалното функциониране на Община Ботевград, а оттам би накърнило и интереса на цялата местна общност, който е съизмерим по степен на значимост на защитавания с чл.27, ал. 2 ЗУСЕФСУ държавен интерес. Правилно са отчетени като нови обстоятелства наличието на представени от страна на общината доказателства относно сключени от искателя договори за осъществяване дейностите, посочени в представения Списък на проекти, в които тя участва като бенефициер, включващи мерки за енергийна ефективност, реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари, доставка на асфалтова смес, основен ремонт на детски площадки и др. Оттук е формиран верен и обоснован извод, че общината към настоящия момент обективно не разполага със средства, с които да заплати сумата на финансовата корекция преди влизане в сила на акта за нейното налагане, доколкото такива разходи не са предвидени при формирането на общинския бюджет. Без основание е тезата, че общинската администрация е следвало да предвиди средствата в бюджет 2025г. още при откриване на производството пред ДФЗ, станало с акт от 12.04.2024г., след като към този момент въобще не е било ясно дали ще са налице основанията за налагане на финансова корекция, респ. и размера и, който конкретно да се предвиди в общинския бюджет. Евентуалното разходване на въпросните средства от бюджета за предварително плащане на финансовата корекция ще нанесе вреда в общинския бюджет и ще затрудни нормалното функциониране на общината, като дестабилизира бюджетните предвиждания за годината и породи невъзможност за общината да изпълнява нормативно установените си задължения, както и ангажиментите си по действащите проекти за изпълнението на социални и комунални дейности, имащи за цел да обезпечат социалните нужди и текущите задължения по рехабилитация и модернизация на уличната мрежа, респ. за постигане на енергийна ефективност, ако се осъществи предварително изпълнение на процесното РФК, преди неговото влизане в законна сила. Правилно е преценено, че е налице реална опасност да се осуети изпълнението на визираните проекти, чиито предмет е насочен към цялото население на общината. Бюджетният дисбаланс и евентуално предизвиканите от предварителното изпълнение на акта затруднения за общината биха оказали отрицателно въздействие върху жителите на общината и биха засегнали интересите на неограничен кръг лица, живущи на територията на Община Ботевград. С оглед на това следва да се възприеме заключението на първостепенния съд, че в случая са осъществени законовите предпоставки за допускане от съда на спиране на предварителното изпълнение на процесното РФК. Изложените доводи в частната жалба не опровергават правните изводи на решаващия съд. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от посочените в частната касационна жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение