Определение № 90 от 02.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 398/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Й. Г. чрез адв. Н. А., срещу определение №325/06.10.2014г., постановено по гр.д. № 5096/2014г. по описа на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Г. за отмяна на въззивно решение от 19.07.2012г. по възз.гр.д. №12593/2011г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 15.08.2011г. по гр.д. № 25039/ 2006г. на РС-София. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна по частната жалба - Г. Й. Г. – в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови атакувания съдебен акт, ВКС, състав на IV г.о., е приел, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения тримесечен срок, предвиден в чл.305, ал.1, т.5 ГПК. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК – е посочено, че жалбоподателят не е представил надлежни писмени доказателства, а е въвел само твърдения за осъществени престъпни действия на решаващите състави на ВКС, СГС и СРС. Обжалваното определение е правилно. Срокът за отмяна на влязло в сила решение, претендирана на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е посоченият в чл.305, ал.1, т.5 ГПК - три месеца от узнаване на решението. Жалбоподателят не излага доводи да е бил в невъзможност да се запознае с определението на ВКС по чл.288 ГПК, с чието постановяване влиза в сила въззивното решение, а само твърди, че началният момент е узнаването, без да посочва конкретна дата. Предвид изложеното, тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е започнал да тече от датата на влизане в сила на решението – 28.01.2013г. и е изтекъл на 28.04.2013г. Молбата за отмяна е подадена на 11.10.2013г., поради което се явява просрочена. Спазването на срока по чл.305, ал.1 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на молбата за отмяна, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява и правото на страната да сезира надлежно съда с искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Молбата за отмяна е недопустима за разглеждане и на второто поддържано основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, за което законът предвижда страната да представи надлежни доказателства - влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Молителят не е приложил такива, а е въвел само твърдения за „престъпно действие на член от състава на съда, а именно съдиите от ВКС, СГС и СРС”. Правилно и в тази й част молбата за отмяна е счетена за недопустима за разглеждане по същество. Предвид изложеното, атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение