Решение № 565 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2009 г.

Решение № 565 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Ф. чрез адв. И срещу решение № 1* от 11.06.09 г. по в. гр. дело № 736/09 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 1* от 20.11.09 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно семейното жилище на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа, че е налице възможност за разпределение на ползването с оглед търпимостта на отношенията, броя, вида и разположението на помещенията и трайно установения им начин на ползване. Ответницата по касационната жалба С. Б. Ф. /П./ моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е възложил семейното жилище на майката и детето до упражняване на родителските права от същата по отношение на детето по смисъла на чл. 107, ал. 3 от СК при безспорното обстоятелство, че същото е изключителна собственост на ответника, придобито от него преди брака му с ищцата. Направен е извод, че в интерес на детето е да се отглежда в спокойна среда, без да е свидетел на недоразумения между родителите си предвид влошените им отношения, както и да разполага със самостоятелна стая с оглед желанието на ответника да обитава стаята, определена за ползване от детето. Посоченият от касатора въпрос е относно критериите за предоставяне на семейното жилище. Поддържано е противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. В задължителната си практика, изразена в ППВС № 12/1971 г. Върховният съд е приел, че за да се разпредели семейното жилище следва да се установи възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизни помещения, такива каквито са към момента на развода, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им. При еднофамилно жилище, както е в случая, съдът е длъжен да преценява възможността за едновременно поотделно ползване на жилището и с оглед търпимостта на отношенията. Когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 107, ал. 2 от СК (отм.)- интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Критериите не са изчерпателно изброени, а съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно, като преди всичко вземе предвид интересите на децата, защото и двамата родители са длъжни да им обезпечат жилище. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. В разглеждания случай семейното жилище представлява еднофамилна къща на два етажа, състояща се от хол, кухня и самостоятелна стая/детска/ със санитарен възел/ тоалетна /-на първия жилищен етаж, а вторият етаж -от голямо помещение, спалня, баня и тоалетна. Няма доказателства по делото да е възможно технически да се обособят две самостоятелни жилища със сервизни помещения без извършване на преустройство. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че семейното жилище следва да се предостави на съпругата, която ще се грижи за непълнолетното дете. Съобразен е интересът на детето като приоритетен критерий, от който се ръководи съда при предоставяне на семейното жилище. Обоснован е изводът, че в негов интерес с оглед възрастта му-14 г. е да ползва самостоятелна стая през целия период от време, а не само докато бащата е в Германия. Липсват доказателства по делото за възможност за задоволяване на жилищните нужди на ответника с обособяване на самостоятелно жилище на втория етаж . По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.