Определение № 7337 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С., гражданин на Египет, чрез адв. О. Бързаков, срещу определение № 8081 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2420/2026 г. на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане делото на Административен съд- София- град за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – консулско длъжностно лице в консулството на Република България в Египет, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страната по делото, за която определението е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 8081 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2420/2026 г., е оставена без разглеждане жалбата на М. С. срещу отказа на консулското длъжностно лице в консулството на Република България в Египет за издаване на виза "D" за дългосрочно пребиваване в Република България, постановен по заявление от 24.11.2025 г., и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд се е позовал на чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Приел е, че в подадената жалба оспорващият не твърди да са засегнати негови основни права по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), което според цитираната норма е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Обжалваното определение е правилно. По делото няма спор, че обжалваният отказ на консулското длъжностно лице в консулството на Република България в Египет, се отнася до заявеното от жалбоподателя издаване на виза за дългосрочно пребиваване (вид "D") по чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Разпоредбата е ясна. С приемането й е въведено предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Същевременно е предвидено и изключение от въведеното правило за необжалваемост, допускащо съдебното обжалване на отказите за издаване на виза вид "D" единствено в случаите, в които чуждият гражданин претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. В случая обаче такова засягане не е претендирано от оспорващия. В жалбата, по която е образувано производството пред първоинстанционния съд, относимо към спора за засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ, е само следното твърдение – "С така постановения отказ считам, че длъжностните лица са нарушили и засегнали човешки права на М. С.-основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека.“ Правилно решаващият състав е приел, че твърденията на оспорващия за засегнати права и свободи по ЕКПЧ са заявени декларативно и бланкетно, като не са конкретизирани и самите засегнати права. За да обоснове допустимост на оспорването, жалбоподателят е посочил едва в частната жалба срещу атакуваното определение, че постановеният отказ засяга правото му на труд. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на труд не представлява основно право, защитимо от Конвенцията. Императивната норма на закона регламентира изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширително тълкуване или тълкуване по аналогия чрез разширяване на приложното поле към Хартата на основните права на Европейския съюз. Тепърва в депозираната частна жалба се навеждат твърдения за засягане на правото на ефективно вътрешно средство за защита по чл.13 ЕКПЧ и правото на зачитане на личния и семейния живот по чл.8 ЕКПЧ. Същите обаче са без правно значение за предмета на дължимата в настоящото производство проверка относно направената от административния съд преценка за допустимост на жалбата. В допълнение следва да се посочи, че първото право касае основно възможността за защита срещу актовете, действията и бездействията на административния орган. Принципно то може да засегне и административното производство по искането за издаване на виза, но точно затова следва да бъде посочено в жалбата как това право е нарушено в административното производство – в съответствие с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ за допустимост на оспорването. В случая това не е направено с жалбата на М. С. до административния съд. Твърденията за нарушение на правото по чл.8 ЕКПЧ са обвързани отново с правото на труд, което както вече се посочи, не е сред правата, защитени от Конвенцията. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че административният съд е подходил формално при преценката си за допустимост и е следвало на основание чл. 158 от АПК да му даде указания да обоснове засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Възражението е неоснователно, тъй като изискването по чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, касае допустимост на жалбата, а не нейната нередовност. С обжалваното определение обосновано е прието, че жалбата е била редовна като съдържаща всички реквизити по чл. 150, ал. 1 от АПК. Затова е неприложим редът по чл. 158 от АПК, на който се позовава частния жалбоподател. Относно допустимостта на жалбата е приложим редът по чл. 159 от АПК, който не предвижда оставяне на жалбата без движение и даване на указания. По тази съображения съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, поради което определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,