Определение № 490 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 5880 от 16.12.2025 година по гр. дело № 3176/2025 г., в частта на така присъдените разноски. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 13.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 145/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Милаб“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 988 лева с вкл. ДДС. Молителят твърди, че присъдените на ответната страна разноски за изготвяне на писмен отговор по подадената касационна жалба пред ВКС са прекомерни и прави възражение за намаляването им. Ответната страна оспорва направеното по чл. 248 ГПК искане. Моли за оставяне на молбата без уважение. По така подадената молба настоящата касационна инстанция съобрази следното: Производството по делото е било образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 111 от 13.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 145/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в отменителната му и осъдителна част, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Милаб“ ЕООД сумата от 63 742,70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. С определението си по чл. 288 ГПК съставът на ВКС, трето г. о., не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно съдебно решение в обжалваната му част. Поради неоснователност на касационната жалба в тежест на касатора е присъдена сумата от 14 988 лева с вкл. ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна. Искането по чл. 248 ГПК е своевременно депозирано и следва да бъде разгледано по същество. При определяне на възнаграждението съдът съобрази, че с оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Възнаграждението следва да е в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, но също така и с оглед на фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В настоящия случай касационната инстанция съобразява защитавания от ответната по касация страна материален интерес от 63 742,70 лв.; обстоятелството, че в касационното производство фактическата обстановка е била ясно установена в предходните две инстанции; в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени само два правни въпроса, по които становище е следвало да вземе в отговора си ответната по касация страна; касационното производство е приключило в началната му фаза. При отчитане на тези обстоятелства касационната инстанция приема, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да се уважи като се измени определението по чл. 288 ГПК с намаляване на размера на присъдените в тежест на молителя разноски, респ. – присъдени в полза на ответника по касация. Съдът счита, че обосновано и справедливо в случая е присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 евро като основа или 3 600 евро с ДДС, каквото е предвидено и като ориентир съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение