Определение № 31 от 08.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 475/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С определение № 475 от 01.10.2018 г. по гр.д. № 475/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 123757 от 28.09.2017 г. на М. Г. Н. против решение № 5717 от 03.08.2017 г., постановено по гр.д. № 15600 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, II-д с-в и не е допуснато касационно обжалване на същото решение по касационна жалба с вх. № 123757 от 28.09.2017 г. на Р. Г. Н., към която се е присъединила Н. Р. В.. Постъпила е молба с вх. № 9300/30.10.2018 г., подадена от М. П. С. чрез адвокат Д. Д., в която е заявено искане за допълване на постановеното определение № 475 от 01.10.2018 г. по гр.д. № 475/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение в частта за разноските. Наведени са съображения, че в отговора на касационната жалба редовно е заявено искане за присъждане на изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., съгласно сключения договор за правна защита и съдействие от 15.02.2018 г., приложен към отговора. Иска се присъждане на договорения и изплатен хонорар. В срока по чл.248, ал.2 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на искането за изменение на определението в частта за разноските, подаден от Р. Г. Н. и М. Г. Н.. Оспорва се правото на разноски на ответната страна по молбата с твърдения, че не е представен списък по чл.80 ГПК, както и че искането не е заявено своевременно. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на хонорара с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав приема, че искането на М. П. С. за допълване на постановеното определение в частта за разноските е процесуално допустимо. Определението, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно чл.248, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от постановяването му страната може да предяви искане за допълване или изменение в частта за разноските. В случая определението по чл. 288 ГПК е обявено на 01.10.2018 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 30.10.2018 г. Искането за допълване на определението в частта за разноските е и частично основателно и следва да бъде уважено. М. П. С. е подала отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК и изрично е поискала присъждането на сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно приложения договор от 15.02.2018 г. са договорени в размер на 800 лв. и са изплатени брой. Действително не е приложен списък на разноските по см. чл.80 ГПК, но съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи в т.8 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Следователно, доколкото настоящият състав е пропуснал да се произнесе относно присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, е налице основание за допълване на постановеното определение № 475 от 01.10.2018 г. по гр.д. № 475/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение в частта за разноските. Съдът намира, че възражението с правно основание чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договорения хонорар е основателно и следва да бъде уважено. В случая М. П. С. се е защитавала срещу подадена касационна жалба против въззивно решение, постановено по иск за съдебна делба на недвижим имот – УПИ*-* от кв. * по плана на [населено място], м. „Д. спирка“, с площ * кв.м., постановено във фазата по допускането на делбата. В подадения писмен отговор са наведени обосновани съображения относно липсата на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържа се и че същото е правилно и законосъобразно, като се оспорват оплакванията на касатора. Фактическата и правна сложност на делото не налагат присъждане на хонорар, различен от минималния съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбата е разгледана в закрито заседание и е прието, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Не се е осъществило процесуално представителство в открито съдебно заседание. За коректив може да се посочи, че пред първа и въззивна инстанция М. П. С. също е поискала присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар на упълномощения от нея адвокат в размер на 800 лв. Пред долните съдебни инстанции са проведени са открити съдебни заседания, в които се е явил и участвал процесуалния ѝ представител, събирани са писмени и гласни доказателства. Отговорността за разноски е обективна, но законодателят е предвидил механизъм за защита срещу прекомерния размер на адвокатския хонорар, уговорен и заплатен от правоимащата страна, така че да не се превърне процесът в източник на неоснователно обогатяване. Поради изложеното съдът намира, че касаторите следва да бъдат осъден да заплатят на М. П. С. сумата от 500,00 лв. съгласно минималния размер на адвокатското възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба и основания за допускане до касационно обжалване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение