Определение № 287 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Б. М. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. А., против определение № 120 от 16 април 2020 г., постановено по ч.гр.д. № 389/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о. С посоченото определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 5515/09.12.2019 г. на А. срещу определение № 82 от 12 ноември 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 276/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Монтана, с което е потвърдено определение № 1071 от 14 август 2019 г., постановено по гр.д. № 145/2019 г. по описа на районния съд в гр. Монтана, за оставяне без уважение отвода на А. за неподведомственост на българските съдилища на спора по предявените от М. П. В., с адрес в [населено място], искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Излагат се подробни съображения относно наличието на предвидените в Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност предпоставки за разглеждане на спора от германския съд. За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, съставът на касационния съд е приел, че въззивното определение на окръжния съд в гр. Монтана не е от категорията на актовете, подлежащи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. В случая не е налице отклонение от задължителните разяснения на ВКС в т. 9 „в“ от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, съгласно които определението на въззивния съд за потвърждаване определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК – то не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито разрешава по същество друго производство или прегражда неговото развитие. Неотносими към предмета на настоящото производство за процесуалната допустимост на частна касационна жалба вх. № 5515/09.12.2019 г. са доводите относно неподведомственост на спора на българските съдилища. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,