Определение № 4932 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Мирчева, с адрес в гр. София, срещу определение № 1553/12.02.2024 г. по адм. дело № 5750/2023 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалба й срещу писмо рег. № 94-00-33/07.02.2022 г. на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НАЦИД), по нейно заявление вх. № 94-00-33/04.02.2022 г. с искане за премахване от електронната страница на НАЦИД на дисертационния й труд и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка счита оспореното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че писмо рег. № 94-00-33/07.02.2022 г. на изпълнителния директор на НАЦИД отговаря на законовите критерии, посочени в чл.21, ал.1 и ал.4 от АПК и излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че Законът за развитие на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/ регламентира създаването и поддържането на електронен регистър, състоящ се от профилите на вписаните лица и поддържането на архив на защитените дисертационни трудове. Иска да се отмени обжалваното определение и делото се върне на АССГ за разглеждане на спора по същество. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на НАЦИД, не е ангажирал становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея оплаквания приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. АССГ повторно е разгледал делото, след като с решение №6047/07.06.23 г. по адм дело № 10166/22 г. по описа на ВАС е отменено решение № 4941/18.07.22 г. по адм. дело № 1788/22 г. по описа на АССГ, с което жалбата на К.Мирчева срещу процесното писмо е била отхвърлена и делото е върнато на АССГ за ново разглеждане с изрични указания на ВАС- да се прецени допустимостта на жалбата, предвид възражението на ответника, че не е бил сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт и не дължи издаването на такъв - по процесното заявление, а е бил сезиран с искане за извършване на фактически действия /незабавно премахване на дисертационен труд от сайта на НАЦИД/. За да постанови оспореното определение съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е подала заявление до изпълнителния директор на НАЦИД с вх. № 94-00-33/04.02.2022 г., с искане да бъдат премахнати незабавно от сайта на НАЦИД, както дисертацията й, така и автореферата на защитения от нея дисертационен труд, които са достъпни на него в pdf - формат. С обжалваното писмо заявителката е уведомена, че съгласно чл. 2а, ал.4 от ЗРАСРБ, НАЦИД поддържа архив на защитените дисертационни трудове в електронен и печатен формат с публичен достъп, като в публичната част на създадения след 04.05.2018 г. публичен електронния регистър /в който се вписва и тя като придобила степен „доктор“ след тази дата, както и защитеният й дисертационен труд/, под нейната дисертация е изписан текста „С публичното предоставяне на дисертационния труд и автореферата, авторът не предоставя авторски права върху посочените две произведения, трети лица могат да използват произведенията, когато това е в съответствие с условията на ЗАПСП“. При така установеното съдът е направил извод, че включването на дисертационен труд и автореферата в архива, нито премахването им от архива, е предвидено да става по нечие заявление /за разлика от ел.регистър/, а се прави служебно от НАЦИД. Приел е, че създаването и поддържане на архива се осъществява чрез фактически действия на НАЦИД, което води до извода, че и всякакви промени и заличавания от архива също се извършват чрез фактически действия, предвид което ответникът е бил сезиран с искане да извърши фактически действия, като е налице бездействие по искането и респ. пътят за защита на заявителката е този по чл. 256 от АПК - следва да се обжалва незаконосъобразно фактическо бездействие, а не индивидуален административен акт. По изложените доводи, съдът е счел, че не е налице годен за обжалване акт, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съдът правилно и законосъобразно е приел, че обжалваното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК - не съдържа властническо волеизявление на компетентен административен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Видно от съдържанието на оспореното писмо в него не е обективиран отказ, а същото има уведомителен характер, като издателят му е посочил настъпилите промени в ЗРАСР /обн.ДВ, бр.30 от 03.04.2018 г., в сила от 04.05.2018г./ и правното основание НАЦИД да поддържа архив на защитените дисертационни трудове в електронен и печатен формат с публичен достъп. За да се квалифицира съдържанието на писмото като индивидуален административен акт с характер на отказ, то същия следва да е постановен в производство, в което искащият издаването на акт има нормативно защитено право, а издаващият е нормативно задължен да издаде акта. В случая, както е посочил и първоинстанционния съд, ЗРАСРБ /чл.2а/ и Наредба № 3 от 04.07.2018 г. за условията и реда за водене на регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научна степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Р България не предвиждат произнасяне на изпълнителния директор на НАЦИД с индивидуален административен акт по заявление с искане за премахване от сайта на НАЦИД на дисертацията и автореферата на защитен дисертационен труд. Подаденото заявление до изпълнителния директор на НАЦИД с вх. № 94-00-33/04.02.2022 г. не съдържа искане за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати при вписване на нови или промяна на вписвани обстоятелства, за да се приеме че са налице предпоставките на чл.17 от Наредба № 3 от 04.07.2018 г. и да се обсъждат наведените в частната жалба съображения в тази насока. Предвид изложените съображения, определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. „първо“ във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение