Определение № 2030 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник – кмета по строителство, екология и европроекти на община Благоевград, чрез адв. С. Атанасов като процесуален представител, против определение № 4180 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 534/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по искането с правно основание чл.248 ГПК. Ответникът – Т. Г. Т., чрез пълномощника си адв. М. Захариева, представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК, със становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното определение и за присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима – подадена е от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Г. Т. срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград по подадено от нея заявление вх. № АП-0120Б-11/20.03.2024 г. с искане да се разреши изработването на проект за изменение на ПУР-ПР-ПЗ в обхвата на собствените й поземлени имоти, с оглед на което страните по делото са оспорващата и кметът на общината. В хода на производството е издадена заповед № 1068/26.06.2024 г. от заместник – кмета по строителство, екология и европроекти на община Благоевград, постановено по заявлението на жалбоподателката Т., с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на ПУР-ПР-ПЗ. Горната заповед е представена по делото. При изложените обстоятелства, с определение № 3190/18.10.2024 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. Г. Т. срещу мълчаливия отказ на кмета на община Благоевград и е прекратил производството по делото, като е осъдил Община Благоевград да заплати на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 1210,00лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че с издаването на изричен отказ по подаденото заявление, обжалваният мълчалив отказ е останал без предмет, а и за оспорващата е отпаднал правния интерес от обжалването му. По претенцията за разноски са формирани мотиви, според които ответникът е станал причина за образуване на делото поради непроизнасянето си в срок и следва да възстанови направените от жалбоподателката разноски. Следва молба на заместник – кмета по строителство, екология и европроекти на община Благоевград, с която прави искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските на осн. чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК. Счита, че в случая, съгласно чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 АПК, съдът е следвало да се произнесе по изричния отказ с издадената заповед, поради което надлежен ответник по делото е заместник-кметът на общината като издател на заповедта, а и същият не е дал повод за образуване на делото и не дължи разноски по арг. от чл.143, ал.3 АПК. С оспореното определение № 4180/04.12.2024 г., съдът е оставил без разглеждане искането на заместник – кмета по строителство, екология и европроекти на община Благоевград за изменение на определението в частта за разноските и е прекратил производството по делото. Прието е, че искането е недопустимо, тъй като не е подадено от страна по делото. Сочи се, че производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство и съгласно горната разпоредба, може да бъде проведено само по искане на страните по делото, каквото качество искателят няма. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в срока за обжалване на един съдебен акт, а ако е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, който го е постановил, по искане на страните, може да го допълни или измени в частта за разноските. От изложеното следва, че производството по чл.248 ГПК е акцесорно спрямо производството, в което са направени разноските и може да бъде инициирано само по искане на страните в основното производство. В случая, страна – ответник по делото, приключило с определение № 3190/18.10.2024 г., чието изменение в частта за разноските е поискал частният жалбоподател, е кметът на община Благоевград, тъй като съдът е приел за предмет на оспорване негов мълчалив отказ по заявлението на Т. Т.. Заместник-кметът на общината не е страна по делото, поради което не е процесуално легитимиран да предяви искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, както правилно е констатирал административният съд. Изводът за недопустимост на подаденото искане, с което е мотивирано оспореното определение, е законосъобразен и постановен в съответствие с доказателствата по делото. Претенцията по чл.248 ГПК, която не е предявена от страна по делото е недопустима, а обжалваното определение на административния съд за оставянето й без разглеждане е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни и без значение за допустимостта на искането по чл.248 ГПК са наведените от частния жалбоподател доводи относно надлежния предмет на оспорване в хипотезата, когато в хода на обжалването на мълчалив отказ е издаден изричен отказ. Горните съображения, макар правилни и съответстващи на разпоредбите на чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 АПК, са неотносими към настоящото производството. Същите биха били от значение при евентуално оспорване от кмета на община Благоевград на определението, с което е прекратено делото срещу мълчаливия отказ. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а оспореният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. Независимо от изхода по делото, ответникът по частната жалба няма право на разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика, от която настоящият съдебен състав не намира основания да се отклони, разноски в производството по разноски не се дължат. Общата норма на чл. 81 от ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т. е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Поради това искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноските, направени в настоящото производство е неоснователно. По изложените съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,