Решение № 3258 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 251 Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл.176, ал.1 АПК и чл .248, ал. 3 ГПК във връзка с чл.144 АПК. Постъпило е искане вх.№ 5817/25.02.2026г. от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД /ФМФИБ, Фонда/, представлявано от изпълнителните директори А. Н. и А. Г., чрез адвокат И. Нейчева, за изменение на решение № 1175/03.02.2026г. по настоящото дело, като бъде осъдена „Банка ДСК“ АД да заплати на Фонда разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 5 061.79 евро, съставляваща равностойността на 9 900 лева. ФМФИБ счита, че след като с постановеното по делото решение жалбата на „Банка ДСК“ АД е отхвърлена, то на основание чл.143 ал.3 АПК вр. чл.228 и чл.144 АПК във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК, следва да му бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с отхвърлената жалба. Постъпило е и искане вх. № 6245/ 02.03.2026г. от ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ /Обединението, ФУГ/, представлявано от Н. Й. Д., С. И. С. и Н. Н. А., чрез пълномощника адвокат И. Ангелов, за изменение на горепосоченото решение, постановено по делото, като бъде осъдена „Банка ДСК“ АД да заплати на ФУГ разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 4 090.34 евро, съставляваща равностойността на 8 000 лева. Обединението също поддържа, че има право да претендира разноски, съразмерно с отхвърлената жалба на „Банка ДСК“ АД. По така постъпилите молби са депозирани писмени отговори от „Банка ДСК“ АД, представлявано от изпълнителните директори М. К. и Д. И., чрез пълномощника адвокат К. Ангелова, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на исканията по чл.248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Поддържа се, че не са налице основания за възлагане на разноски в тежест на „Банка ДСК“ АД. По депозираната молба от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта за разноските е постъпило и писмено становище от ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“, в която се поддържа, че молбата на ФМФИБ е основателна и следва да бъде уважена. Постъпила е и молба вх. № 6449/ 04.03.2026г. от „Банка ДСК“ АД, за тълкуване, а при условията на евентуалност- допълване, на решение № 1175/03.02.2026г., постановено по настоящото дело, предвид необходимостта да се изясни формираната воля на съда в диспозитива на решението. „Банка ДСК“ АД счита, че е необходимо тълкуване и/ или допълване на диспозитива на съдебното решение в смисъл, че съдът е отменил изцяло решението на възложителя, жалбата на „Банка ДСК“ АД не е оставена без уважение, като процедурата е върната на възложителя на етап преценка на съответствието на всички участници с изискванията на възложителя, както на техническите, така и на ценовите им предложения. По тази молба на „Банка ДСК“ АД са постъпили писмени отговори от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ и от Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ /Консорциума, ФЗУГР/, представляван от Б. В. Б. и Л. О. С., чрез пълномощника адв. И. Райков, с аналогични доводи за неоснователност на молбата за тълкуване, евентуално допълване, по съображения, че от съдебния акт е ясна волята на съда да потвърди правилността на отстраняването на „Банка ДСК“ АД от участие в процедурата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че предвид естеството на отправените искания, следва да се произнесе първо по молбата на „Банка ДСК“ АД, за тълкуване, а при условията на евентуалност- допълване, на решение № 1175/03.02.2026г., постановено по настоящото дело, след което ще се произвесе по исканията за изменение на решението в частта досежно присъдените разноски със съдебен акт, който ще има характер на определение в тази част. Молбата на „Банка ДСК“ АД за тълкуване, а при условията на евентуалност- за допълване, на постановеното решение по настоящото дело, е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл.251 ГПК, субсидиарно приложим с оглед препращащата норма на чл.144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове. Съобразно доктрината и установената съдебна практика, неясните съдебни актове са тези, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В конкретния случай, с постановеното решение по делото е отменено Решение № 871/ 25.09.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК- 730/731/2025г., и вместо него е постановено друго, с което е отменено Решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите” 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021- 2027, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222.37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв., открита с Решение № F569978/09.10.2025 г. на възложителя, като същевременно е постановено връщането на процедурата на етап преценка на съответствието на участниците с изискванията на възложителя към първоначалните технически предложения при съобразяване на предварително обявените условия и дадените в мотивите на настоящото решение указания. Следва да се подчертае, че в диспозитива на съдебния акт изрично е посочено, че след връщане на преписката, възложителят следва да се съобрази с мотивите на съда, в които ВАС категорично приема, че „Банка ДСК“ АД законосъобразно е била отстранена поради непосочване на крайна цена на офертата в абсолютна стойност. Според съда, „липсата на посочване на предлаганата от „Банка ДСК“ АД обща цена за изпълнение на поръчката, се явява основание дружеството да бъде отстранено от процедурата“. При тези недвусмислени мотиви, не е налице неяснота относно волята на съда, поради което не са налице предпоставки за тълкуване на съдебното решение. Нещо повече, евентуално тълкуване или допълване по реда на чл.176, ал.1 АПК, би довело до недопустимо преразглеждане на формираните правни изводи от страна на съда. В случая под формата на искане за допълване се цели повторно произнасяне по законосъобразността на решението на КЗК в обсъжданата част. Не е налице непълно решение, което да подлежи на допълване. Формираната от ВАС воля е изразена ясно и досежно целия предмет на обжалване. Неоснователни са и двете депозирани молби с искания, съответно от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД и от ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“, за изменение на постановеното решение в частта на присъдените разноски. С него, след постановената цялостна отмяна на акта на възложителя, е осъден „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД да заплати на Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ – касатора, по чиято жалба е отменен акта на възложителя, сумата 39 000 лв. с равностойност в евро 19 940.38, като е уважено, противопоставеното възражение на Фонда за прекомерност на претендираното от този касатор адвокатско възнаграждение за двете инстанции. При положение, че съдът е отменил в цялост оспорения акт на възложителя, независимо от неоснователността на жалбата на касатора „Банка ДСК“ АД, същият не дължи заплащане на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД на сторените от него разноски по делото, съразмерно с отхвърлената жалба. Такива не се дължат и на ответника по касационните жалби ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“. Основателно в писмените отговори на „Банка ДСК“ АД по молбите с правно основание чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК се поддържа, че смисълът на разпоредбита на чл.143, ал.1 и ал.3 АПК е разноските да се възложат спрямо резултата от съдебния контрол. Както беше посочено, решението на възложителя е отменено в цялост, поради което нито нему, нито на страната, черпеща благоприятни последици от това решение /класираният на първо място участник/, не следва да бъдат присъждани сторените от тях разноски по водене на делото. В заключение, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Иначе казано, в производството по чл.248 от ГПК вр. чл. 144 АПК съдът може да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение