Решение № 1938 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2010 г.

Решение № 1938 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лозан Кирилов Лозанов от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Жана Петрова против решение № 532 от 15.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2144/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 560 от 22.11.2005 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" (ОСЗГ) гр. Пловдив, понастоящем Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на съда и да бъде уважена първоначалната жалба, тъй като оспореното решение на ОСЗГ е нищожно - решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ следва да бъде издадено след влизане в сила на предходното решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което в случая не е налице, тъй като предходното решение не е съобщено на жалбоподателя като един от наследниците на починалата заявителка. Ответната ОСЗГ не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Никола Кирилов Лозанов също не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на ОСЗГ не страда от порок, който да го прави нищожно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против решение № 560 от 22.11.2005 г. на ОСЗГ гр. Пловдив, с което на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Кирил Лозанов Стойков е определено обезщетение със земя на стойност 67, а за разликата до пълния дължим размер на обезщетението - поименни компенсационни бонове (ПКБ) на стойност 1292 лв. Оплакванията в жалбата са за нищожност на решението като издадено без правно основание, тъй като предходното решение на ОЗСГ, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с което е определено правото на обезщетение и стойността му, не е влязло в сила за жалбоподателя, тъй като не му е съобщено, а същото е правното основание за издаване на решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства, които е обсъдил, Пловдивският административен съд е приел за установено, че с влязло в сила решение на ПК, на наследниците на Кирил Лозанов Стайнов, които видно от представените удостоверения за наследници, понастоящем са жалбоподателят и заинтересованата страна, е признато право да им бъде възстановено правото на собственост върху нива от 1300 кв. м, м. "Инджерлейка" в землището на гр. Пловдив, но е отказано реалното му възстановяване, тъй като имотът е застроен - попада в ТЕЦ "Север". С решение № 2930О от 05.09.2000 г., на ПК гр. Пловдив, на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Кирил Лозанов Стойков е определено правото на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху посочения имот - за 1300 кв. м, на обща стойност от 1359 лв. Това решение е връчено на единия от наследниците - Никола Кирилов Лозанов, с писмо с обратна разписка, получено от неговата съпруга на 13.09.2000 г. С оспореното решение № 560 от 22.11.2005 г., на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Кирил Лозанов Стойков е определено конкретното обезщетение - със земя на стойност 67 лв. и до разликата от 1359 лв. ПКБ на стойност 1292 лв. Решението също е съобщено на Никола Кирилов Лозанов на 28.04.2006, чрез неговата съпруга. Решението е съобщено на изрично посочения в молба от 10.03.2004 г. до ОСЗГ, подадена от Никола Кирилов Лозанов, адрес в с. Караджово. С влязло в сила решение/определение № 1873 от 06.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2902/2009 г., жалбата на Лозан Кирилов Лозанов против решение № 2930О от 05.09.2000 г., на ОСЗГ Пловдив е оставена без разглеждане, в частта съдържаща оплаквания за незаконосъобразност като просрочена и е отхвърлена относно оплакването за нищожност на постановеното решение. При тези данни, съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че решението не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност - издадено е от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и по предвидения ред, отхвърлено е и оплакването за липса на основание за издаването му, като съдът е приел, че такова е налице, тъй като е влязло в сила предходното решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Същото е надлежно съобщено на един от наследниците на заявителя, но не е обжалвано и е влязло в сила. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото отменително основание - необоснованост на решението. Съдът е съобразил данните във всички представени доказателства и изводите му са съобразени с тях. Безспорно е, че заявител по преписката за реституция е Мария Костова Стойкова - съпруга на бившия собственик на земеделската земя и негов наследник, редом със синовете им Никола Кирилов Лозанов и Лозан Кирилов Лозанов. След смъртта на заявителката, която не се спорно, че е починала на 20.04.2000 г., с молба от 03.08.2000 г. подадена до ПК - Пловдив (Първенец), наследникът Никола Кирилов Лозанов е уведоми ПК, че желае да получава съобщенията по преписката на адрес с. Богданица, община Садово. Именно на този адрес, редовно е съобщено решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ - № 2830О от 05.09.2000 г. По късно с нова молба - вх. № 198 от 10.03.2004 г., Никола Кирилов Лозанов е уведомил ПК гр. Пловдив за смяна на адреса си, като е поискал съобщенията по преписка № 2830, да му бъдат връчвани на новия му адрес, който е посочен в молбата - с. Караджово, община Садово, ул. 6-та, № 6. На посочения адрес, редовно е връчено на 13.11.2005 г. оспореното решение на ОСЗГ. При тези данни, напълно обосновани са изводите на съда, че наследниците са редовно уведомени чрез единия от тях, на адреса, който е посочен за кореспонденция, поради което решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е влязло в сила, тъй като не е оспорено в срок. Към мотивите на съда следва да се прибави, че с влязло в сила на 13.11.2009 г. съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия жалбоподател против решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, съответно решението на ОСЗГ се е стабилизирало. С оглед посоченото правилен от фактическа страна е изводът на Административния съд, че решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, предмет на жалбата не е издадено без правно основание. Не е налице и нарушение на материалния закон - административният орган след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8, правилно е изпълнител задължението си, като е издал решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ с което е определено конкретното обезщетение за претендирания имот. Неоснователно е възражението, че административният орган е следвало да уведоми и двамата наследници за постановените решения. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ подаденото от един от наследниците заявление ползва всички останали наследници. Същото се отнася и за всички, извършени от него действия в реституционното производство. След като един от наследниците на заявителката е подал молба, с която е уведомил органа по поземлена собственост, именно на него да бъдат връчвани съобщенията, то уведомяването е редовно за всички наследници. Липсва задължения за уведомяване и на другия наследник. По изложените съображения, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,