Определение № 11430 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 303/2025 г.

Производството е по реда на чл.248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, вр. чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на процесуалния представител на Народно читалище „Ракитин 1969“ за изменение на постановено по настоящото дело Решение № 7570 от 08.07.2025г. в частта за разноските. В искането се излагат съображения за това, че депозиралата касационната жалба страна е заявила своевременно искането си за присъждане на разноски по делото по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, като според страната в тази хипотеза основанията, които се сочат за приложението й не подлежат на доказване, а единствено на заявяване, което според страната е направено своевременно. Ответните страни – НЧ "Възраждане", гр. Плевен, Народно читалище "Асен Златаров 1939", Народно читалище "Тракия 2013" Плевен, Народно читалище "Развитие 1998", Народно читалище "Пробуждане - 1897" с. Пелишат, Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий 1928" с. Търнене, Народно читалище "Лик 1959" - гр. Плевен, Народно читалище "Извор 1959" - гр. Плевен, Народно читалище "Христо Ботев 1959" - гр. Плевен,, Народно читалище "Пробуда 1990" - гр. Плевен, Народно читалище "Парашкев Цветков 2003" - гр. Плевен, Народно читалище "Бирлик 2017 гр. Плевен, Народно читалище "Родолюбие 2018" гр. Плевен, Народно читалище "Христо Ботев-1925", Народно читалище "Христо Ботев 1927" - с. Бохот, Народно читалище "Цветан Спасов - 1959", гр. Плевен, Народно читалище "Черноризец Храбър", гр. Плевен, Народно читалище "Иван Джонев 2010", гр. Плевен, Народно читалище "Наука-1927", Народно читалище "Просвета 1907" с. Бръшляница, Народно читалище "Пробуда 1927" с. Буковлък, Народно читалище "Изгрев 1926" с. Върбица, Народно читалище "Искра 1912" с. Гривица, Народно читалище ’’Пробуда 1997" с. Дисевица, Народно читалище "Христо Ботев 1927" с. Коиловци, Народно читалище "Пробуда 1927" с. Мечка, Народно читалище "Пробуда- 1919", редовно призовано, Народно читалище "Изгрев 1929" с. Опанец, Народно читалище "Климент Браницки 1900" гр. Славяново, Народно читалище "Паисий Хилендарски 2001" гр. Славяново, Народно читалище "Бъдеще 1927" с. Тодорово, Народно читалище "Пробуждане 1907" с. Тученица, Народно читалище "Просвета 1923" - с. Ясен, Народно читалище "Просвета 97" с. Радишево, Народно читалище "Слънце 1927" с. Ралево, Народно читалище "Наука-2000" с. Ласкар, НЧ "Херион 1926" с. Горталово не изразяват становище по основателността на молбата за изменение на посоченото Решение в частта за разноските. Ответникът - Комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища депозира писмено възражение, с което обосновава становището си, с което оспорва основателността на направеното искане, както и счита, че същата комисия не представлява част от администрацията на Община Плевен, поради което в случай на уважаването му, в тежест на Общината не следва да бъдат присъждани разноски, а такива следва да бъдат възложени на всички читалища, участващи в състава й. Върховният административен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. С решение № 7570 от 08.07.2025г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил в сила решение № 3508/10.10.2024г., постановено по адм. дело № 280/2024г. по описа на Административен съд – Плевен. Със същото решение ВАС е оставил без уважение искането на процесуалния представител на Народно читалище „Ракитин 1969“ за присъждане на разноски. Обосновал е отказа си с обстоятелството, че страната не е представила доказателства за обстоятелството, че е материалнозатруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. Неоснователни са доводите на молещата страна, че обстоятелствата, допускащи възможността адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие не подлежат на установяване. Доколкото претенцията за възнаграждение е свързана с разноски за ответните страни, същите имат право да се запознават с фактическите основания за предоставянето на правната помощ, както и да правят възражения, респ. да оборват същите. Наред с това, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че визираните в разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗА три хипотези касаят единствено физически лица, тъй като визират обстоятелства свързани със статута единствено на такива. Това не прегражда възможността адвокат да предоставя безплатна правна помощ и съдействие и на юридически лица, но в този случай е неприложима хипотезата на ал.2 на същата разпоредба, т.е. адвокатът не би имал право на адвокатско възнаграждение от другата страна в спора. По тези доводи настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,