Определение № 155 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на нотариус С. А. А. срещу определение на Добрички окръжен съд № 9 от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 4/ 2013 г. С атакуваният акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице жалба срещу отказ, постановен от съдия по вписванията при С. по в. [населено място], обективиран в определение № 99/ 10.12.2012 г., по съображения, че нотариусът не е легитимиран да обжалва отказите по направено от него искане за вписване на нотариален акт. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като в качеството си на овластено от закона да представлява страните по сделката лице, тя има право да обжалва отказите на съдията по вписванията. Поради това моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на окръжния съд за разглеждане на жалбата й по същество. Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна. Преобладаващата съдебна практика приема, че нотариусът е легитимиран да обжалва отказите на съдията по вписванията, когато те са постановени по негова молба. Това становище се споделя и от настоящия съдебен състав, тъй като именно нотариусът се явява заинтересовано лице в производството по вписване на съставен от него акт. Когато съдията по вписвания отхвърли искането на нотариуса, последният има интерес да атакува волеизявлението му пред окръжния съд. Подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По изложените съображения частната жалба следва да бъде уважена и Върховният касационен съд