Решение № 4667 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби против решение № 992 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 385/2024 г. по описа на Административен съд – Перник.

Първата касационна жалба е подадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Перник (РДНСК – Перник), чрез пълномощника си гл. юрк. Иванова. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Ултра медия“ ЕООД срещу оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски за касационното производство.

Втората касационна жалба е подадена от Областна администрация – Област Перник, чрез адв. Стефанов като процесуален представител. Излагат се доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилването му, а при условията на евентуалност –отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

Ответникът – „Ултра медия“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Василев, в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответниците – П. С. И., В. И. В., С. Т. И., С. Е. Л. и И. Л. Р., чрез адв. Х. - Йорданова като особен представител, в писмени отговори срещу всяка от касационните жалби и в открито съдебно заседание излага аргументи за тяхната неоснователност.

Останалите ответници - „Кракра“АД, Териториална организация на научно-техническите съюзи, ЕТ „Е. Здравков – ГЕМИ “, Е. Л. Р., Л. Н. Н. – Силлас, Ж. Н. Н., Р. С. Д., И. Р. С., Е. Р. С., Р. И. А. и Т. С. И. не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024 г., издадена от началника на РДНСК – Перник, с която на основание 225, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на адресатите на заповедта е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ „Телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“, изпълнен върху част от покривното пространство на административна сграда с идентификатор 55871.505.553.10 в гр. Перник, пл. „Кракра“ № 1 (бивш Синдикален дом), състоящо се от метална мачта (тръба) с приблизителен d = 100 мм, височина – около 11 м с три броя диполни антени, монтирани на нея през около 2, 4 м по височина.

За да постанови този резултат, съдът приема, че процесният обект по същността си представлява „антенно-фидерна система“, която е част от електронна съобщителна мрежа, съответно представлява мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Излага съображения, че в случая е налице електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио програма (радиостанция), която се състои от радиопредавател и антенно-фидерна система (само излъчвателна) с регионално покритие на територията на гр. Перник, като предмет на оспорената заповед е само част от мрежата, а именно - разположените на покрива на сградата антени. Обосновава извод, че строежът неправилно е квалифициран като такъв от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ, доколкото процесната антенно – фидерна система не служи за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво, нито пък свързва по някакъв начин общинските и/или областните центрове. Приема, че процесният обект представлява строеж от четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "ж" ЗУТ във вр. с чл. 8, ал. 5 Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като е изградена в урбанизирана територия с високо и средно застрояване, в границите на гр. Перник. С оглед предвидената в чл. 225а, ал. 1 ЗУТ компетентност на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповедите за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, достига до извод, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и следователно е нищожен. Приема за безспорно, че за процесната антена – част от радиостанция, не е издавано разрешение за строеж и не са налице строителни книжа, въпреки че съгласно законодателството, действало към 2008 г. - възприетата от съда като година на строителство, за електронните съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура освен договор със собствениците на сградата се е изисквало и разрешение за строеж.

1. Настоящият състав намира, че касационната жалба на Областна администрация – Област Перник е подадена от страна, за която не е налице правен интерес от оспорване на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

В случая с определение № 171/04.02.2025 г., постановено от административния съд в изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд с определение № 626/22.01.2025 г. по адм. дело № 38/2025 г., Областна администрация – Област Перник е конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното производство в качеството й на един от адресатите на оспорената заповед като възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ наред с други субекти, което сочи за изпълнение на първото изискване по чл. 210, ал. 1 АПК. Не е налице обаче втората предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като решението не е неблагоприятно за касатора. Съдебният акт, с който заповедта за премахване на незаконния строеж е обявена за нищожна, се явява позитивен за нейните адресати поради отпадането на вмененото им задължение за премахване на незаконния строеж, респ. за поемането на разходите за това. В тази връзка за Областна администрация – Област Перник липсва правен интерес да обжалва постановеното по делото решение. Такъв не може да се изведе и от обстоятелството, че в хода на делото касаторът поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед с оглед на това, че издаването й е резултат от подадения сигнал до административния орган, нито от желанието му за премахване на строежа поради едностранното прекратяване от негова страна на сключения с „Ултра медия“ ЕООД договор за монтаж и експлоатация съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Правото на касационно обжалване е обусловено единствено от постановения със съдебния акт диспозитив. Затова причините, поради които касаторът като собственик на имота подава сигнал до административния орган, в резултат на което е издадена оспорената пред съда заповед за премахване на незаконния строеж, не могат да обосноват правен интерес за подаване на касационна жалба срещу съдебния акт. Изводът за липса на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател в случая се извежда от разрешаването на правния спор от първоинстанционния съд, което е благоприятно като резултат за тази страна поради обявяването за нищожен на административния акт.

По тези съображения подадената от Областна администрация – Област Перник касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено.

2. Касационната жалба на началника на РДНСК – Перник е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решението е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:

Настоящият състав не споделя направения извод, че нареденото за премахване „Телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“ представлява строеж четвърта категория, а не трета, както е определено от административния орган, съответно, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и поради това представлява нищожен административен акт.

Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като не кредитира заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза (СТЕ) в частта, в която антенно-фидерната система е определена като преместваем обект. Съгласно оспорената заповед и констативен акт № П-115-2/21.03.2024 г. „Телекомуникационното инфраструктурно съоръжение“ включва метална мачта (тръба) с приблизителен d = 100 мм и височина – около 11 м, прикрепена към покривната плоча на сграда с идентификатор 55871.505.553.10 по КККР на гр. Перник, заедно с три броя диполни антени, монтирани на мачтата през около 2, 4 м по височина. Така описаното съоръжение представлява част от „мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване“, които съгласно § 1, т. 15 от Закона за електронните съобщения са включени в дефиницията за „електронна съобщителна мрежа“. Този извод се потвърждава и от СТЕ, в която обектът е определен като активен елемент на електронно-съобщителната мрежа на радио „Ултра“. Съоръженията на електронните съобщения са включени в понятието „техническа инфраструктура“ по § 1, т. 31 ДР ЗУТ, а съоръженията на техническата инфраструктура от своя страна попадат в обхвата на определението за строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В тази връзка изводът в обжалваното решение за наличието на строеж по смисъла на ЗУТ е законосъобразен и обоснован.

По основния спорен по делото въпрос относно категорията на строежа, административният съд неправилно кредитира заключението по назначената комплексна СТЕ, според което процесният обект е от четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „ж“ ЗУТ. Преценката относно категоризацията на строежа е правна и следва да се извърши въз основа на конкретните технически установявания при използване на експертните знания на назначените вещи лица, но последните не разполагат с компетентност да се произнасят по правен въпрос, отговор на който следва да даде съдът.

Според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “ж“ ЗУТ (в редакцията, относима към датата на издаване на оспорения акт - ДВ, бр. 42 от 2022 г.) строеж четвърта категория е физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване. В чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1) се уточнява, че видовете строежи от четвърта категория, буква "ж" са електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване, включително и частите от мрежите, попадащи извън урбанизираните територии, но в границите на съответната община и/или област. Основен признак, по който първоинстанционният съд отнася спорния обект към строежите от четвърта категория съгласно цитираните разпоредби, е териториалният обхват на радиостанцията, която съгласно представените по делото индивидуална лицензия за доставяне на радиоуслуга № 1-036-01-04, издадена от Съвета за електронни медии, и техническите характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали, е с регионално покритие на територията на гр. Перник.

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд относно принадлежността на процесния обект към четвърта категория и намира, че извършената от административния орган квалификация на строежа като такъв от трета категория е правилна. Строежите трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “з“ ЗУТ (в относимата редакция ДВ, бр. 42 от 2022 г.), включват приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани територии. Тази разпоредба е уточнена и допълнена с посочването на конкретни обекти в чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1, според който видовете строежи от трета категория, буква "з", са електронни съобщителни мрежи или части от тях и съоръжения, изграждани от магистрален тип на национално ниво, включително съобщителни и базови станции, радари, ретранслатори, радиорелейни станции, радио- и телевизионни станции, както и електронните мрежи, свързващи общинските и/или областните центрове. Отнасянето на радиостанциите към трета категория строежи е с оглед на самия вид на съоръжението, а не е обусловен от териториалния й обхват. Изискването електронните съобщителни мрежи да са „от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани територии“ вече е посочен като общ категоризиращ белег на тези мрежи, независимо от съставящите ги елементи - радиопредавател и антенно-фидерна система. Съответно, допълването на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “з“ ЗУТ с конкретни съоръжения, посочени в чл. 6, ал. 7 Наредба № 1, има смисъл само, ако за тях не важи териториалния критерий, предвиден в разпоредбата на закона. Т. е. радиостанциите, с каквито белези е процесното съоръжение, са изрично включени в трета категория на самостоятелно основание. Противното схващане би означавало, че изброяването на конкретни съоръжения в подзаконовия нормативен акт, е безпредметно, тъй като те попадат принципно в общата група на съобщителните мрежи и съоръжения като част от тях. Изискването за свързване на общинските и/или областните центрове също не се отнася до радиостанциите като конкретно съоръжение, включено в разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1, а до електронните мрежи. Действително предмет на премахване в случая са разположените на покрива на сградата мачта и антени, а радиопредавателното устройство, към което са свързани, не се обсъжда. Това обстоятелство обаче не променя категорията на строежа като цяло по арг. от чл. 137, ал. 4 ЗУТ.

С оглед приетото, че категорията на подлежащия на премахване строеж е определена правилно като трета, оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ и заповед № РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК. Следователно налице е валиден административен акт. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Проведена е и регламентираната в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура.

Опореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, че строежът, предмет на заповедта, е изпълнен без строително разрешение в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, съответно е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед приетата от административния орган и установена по делото година на строителство – 2008 г., не са приложими правилата за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ.

Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорването на „Ултра медия“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024 г., издадена от началника на РДНСК – Перник, следва да се отвърли като неоснователно.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от касационния жалбоподател началника на РДНСК - Перник искане за присъждане на разноски за настоящото производство, ответникът „Ултра медия“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати такива на ДНСК в общ размер на 138,05 евро, представляващи евровата равностойност на 270 лева, от които 70 лева - платена държавна такса за касационната инстанция и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение