Определение № 1311 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4398/2022 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби" АД срещу решение № 346 /23.08.2022 г. по в.гр.д. № 935/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е прието за установено в отношенията между страните, че Г. И. И. не дължи на дружеството сумата 9713, 04 лева, начислена по фактура № [ЕГН] от 24.09.2019г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] като цена на електроенергия за периода 13.02.2018 г. – 12.02.2019г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, обосновавайки касационните основания по чл. 281,т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси, вторият от които е уточнен от настоящия състав в съответствие с приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, които твърди да са обуславящи изхода на делото и решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1/ “При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат от което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрития регистър на електромера, както и периодът на това измерване ,след като записът на показанията в този регистър е безспорно установен?“ 2/ Представлява ли протоколът на Българския институт по метрология за извършен метрологичен контрол на средство за измерване на потребление на електроенергия (за проверка на неговите технически и метрологични характеристики, на техническото му състояние и на показанията му) официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК? Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, без да го обосновава. Насрещната страна по жалбата и ищец по делото Г. Й. И. оспорва оплакванията по касационната жалба и възразява срещу основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – основателно, поради следното: Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл.294 ГПК, комуто делото е върнато с решение на ВКС № 60272 /09.12.2021 г. по гр. д. № 445 /2021 г. на ВКС, III ГО. С последното е отменено първото въззивно решение (по гр.д. № 338/2020г. на ОС Велико Търново), като на въззивния съд са дадени задължителни указания да допусне допълнителна съдебно – техническа експертиза, с помощта на която да се определи размера на установеното по основание задължение на ищеца към ответника за цена на отчетена в невизуализирания регистър на СТИ електроенергия. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че остава недоказано електроенергията, за която е начислена цена от 9 713,04 лева, да е доставена на абоната в процесния период. За да формира този краен извод, въззивната инстанция е изтъкнала съотношението на специален към общ закон между Закона за енергетиката и ЗЗД, поради което приложението на чл. 183 ЗЗД било изключено; определила е констативният протокол от 12.02.2019г., с който е установено натрупване в невизуализирания регистър на СТИ, за непротивопоставим на ищеца и съставен по реда на ПИКЕЕ, чиито норми не са действащи към момента на проверката; отрекла е материалната доказателствена сила на официален документ на протокола от 29.08.2019г. на БИМ и е отчела извода на вещото лице по изслушаната по делото експертиза, че е „невъзможно да се открие причината за начисленията“. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая касационното обжалване следва да бъде допуснато по втория поставен от касатора въпрос, доколкото разрешението му е определящо за крайния извод на въззивния съд за неоснователност на иска и е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 60223 /18.08.2022 г. по гр. дело № 598 /2021 г. на ВКС, IV ГО и решение № 50064/03.04.2023г. по гр.д.№ 1945/2022г. на ВКС, ІV ГО. С цитираните се приема, че протоколът на Българския институт по метрология за извършен метрологичен контрол на средство за измерване на потребление на електроенергия (за проверка на неговите технически и метрологични характеристики, на техническото му състояние и на показанията му) представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българският институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. Констатациите на длъжностните лица относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. Жалбоподателят дължи държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 194, 26 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.