Определение № 218 от 03.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5944/2015 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от В. Н. М. за допълване на определение №34 от 25.01.2016 по ч гр. дело № г № 5944/2015 на ВКС, ІІІ г.о в частта за разноските. Определението е постановено в производство по касационна частна жалба ,по която молителят е бил ответна страна и е депозирал отговор. Частната жалба не е допусната до разглеждане при селекцията. Изтъква се пропускът на съда да присъди поисканите с депозирания писмения отговор разноски, осъществени при защитата на ответната страна от адвокат пред касационна инстанция, които са доказани с приложения договор за правна помощ и са в размер на 100 лева. От насрещната страна В. С. М. е заявено становище, в което се оспорва допустимостта на искането, предвид липсата на приложен списък по чл.80ГПК. Евентуално се изтъква ,че възнаграждението е прекомерно и се иска намаляване. Искането за допълване е допустимо и в срок ,по същество е основателно. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 6/2012г ОСГТК на ВКС ,липсата на списък по чл. 80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. В случая се касае се за пропуск на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на разноски, което следва да се поправи с допълване на определението Липсата на списък, какъвто в случая действително не е представен отделно, нито е бил инкорпориран в съдържанието на писмения отговор ,не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. В случая те са налице, предвид представения договор за правна помощ от 30.10.2015г, съгласно който е платено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. В този размер същото не е прекомерно и не следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Сумата следва да се присъди като разноски, в тежест на В. С. М.. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о