Определение № 56 от 09.02.2018 г. на ВКС по д. № 60409/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от [фирма] – ответник по иска и касатор, за изменение на постановеното по делото решение на ВКС от 13.11.17 г. с присъждане на разноски за платената държавна такса за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата в размер от съответно 30 лв. и 1 695,30 лв. Ответникът по молбата Ф. К., представлявана по закон от нейния баща и законен представител А. К. и по пълномощно от адв. К., я оспорва като неоснователна. Евентуално сочи, че разноските не се дължат в поискания размер, а в по-малък, съобразно отхвърлената част от иска. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в законния срок и молителят е представил своевременно по делото списък на разноските. Молбата е частично основателна – въззивният съд е уважил иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер от 84 765,94 лв., а касационният съд е намалил тази сума на 25 633,22 лв., присъдена като периодични платежи. Или от платената общо за допускане и разглеждане на жалбата от ответника по иска държ. такса от 1725,30 лв., следва да му се присъдят 1202,58 лв., съобразно отхвърлената част от иска за обезщетяване на имуществени вреди. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.3 и по реда на чл.248 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.