Определение № 191 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5805/2013 г.

Производството е по чл.248 и чл.407, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Прокуратура на Р България за допълване на решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г. на ВКС, ІІІ г. в частта относно присъдените от въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. по гр.д. № 1324/2013 г. на САС и по частна жалба на Прокуратура на Р България срещу разпореждане за издаване на изп.лист от 22.05.2014 г. на Софийски градски съд. По подадената молба и частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. Искането за допълване на решението, като се намалят присъдените на М. М. Л. с решение № 1320 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 1324/2013 г. на Софийски апелативен съд разноски в размер на сумата 300 лв., следва да бъде уважено по следните съображения: С решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е отменил решение № 1320 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 1324/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на М. М. Л. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за сумата над 3000 лв. и до 9000 лв. и е отхвърлил иска за сумата от 6000 лв., като не е намалил присъдените от въззивния съд разноски в размер на 300 лв. Според чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. С оглед данните по делото на ищеца се дължат 129.14 лв. съдебни разноски, съразмерно уважената част на иска. Решението на въззивния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 129.14 лв. до 300 лв. Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното: С обжалваното разпореждане, по искане на М. М. Л. от С., е постановено да се издаде срещу Прокуратурата на Република България изпълнителен лист за присъдено обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 3 000 лв., ведно със законна лихва от 20.06.2011 г. г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 300 лв., съдебно-деловодни разноски, на основание чл.10, ал.3 З. вр.чл.78, ал.1 ГПК, като на 22.05.2014 г. изпълнителният лист е издаден в полза на молителя. Решението на Върховния касационен съд в частта за съдебните разноски не е влязло в сила, предвид постъпилата на 13.05.2014 г. от Прокуратура на Р България молба по чл.248 ГПК. Предвид статута на Прокуратурата на РБ на държавно учреждение и с оглед разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, която не допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение, разпореждането за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила решение на Върховния касационен съд, в частта за съдебните разноски следва да се отмени, а изпълнителният лист в тази част се обезсили. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г. о.