Решение № 10160 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Х. Х. от гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу Решение № 280/21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 661/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002424004136-091-001/06.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 145/14.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че осъществяваната от него посредническа дейност по продажба на моторни превозни средства (МПС) не представлява търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Намира за неправилен извода за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като не е укривал доходи, нито е налице невъзможност данъчната основа да бъде определена по общия ред. Сочи, че всички получени чрез „Еконт Експрес“ ООД парични преводи не са негов личен доход. Поддържа, че облагаемият доход следва да се определи съобразно размера на полученото от него комисионно възнаграждение. Аргументира тезата, че първостепенният съд не е извършил самостоятелен и задълбочен анализ на събраните доказателства, на договорните отношения и характера на получените суми, а е възприел констатациите на приходната администрация. В тези насоки развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на обжалвания РА, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуален представител, с депозирани по делото писмени бележки оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуален пълномощник, е депозирана частна жалба срещу Определение № 1872/23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 661/2025 г. по описа на АС Стара Загора, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и не следва да се представя нарочен списък. В тази насока излага обстойни доводи и претендира отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските чрез присъждането им в посочения размер. Ответникът по частната жалба – П. Х. Х. не изразява становище по основателността ѝ / в о.с.з. оспорва основателността ѝ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Стара Загора е законосъобразността на РА № Р-16002424004136-091-001/06.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 145/14.05.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на П. Х. Х. са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък за едноличен търговец (ЕТ) за 2018 г. – в размер на 42 541,03 лева главница и 28 066,86 лева лихви, за 2019 г. – в размер на 38 686,63 лева главница и 20 934,85 лева лихви, за 2020 г. – в размер на 37 389,56 лева главница и 16 441,76 лева лихви, за 2021 г. – в размер на 43 608,69 лева главница и 14 754,79 лева лихви, за 2022 г. – в размер на 28 233,18 лева главница и 6 488,46 лева лихви, за 2023 г. – в размер на 16 309,30 лева главница и 1 517,46 лева лихви; за държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г. – в размер на 3 339,87 лева главница и 2 269,74 лева лихви, за 2019 г. – в размер на 4 067,04 лева главница и 2 290,64 лева лихви, за 2020 г. – в размер на 5 057,16 лева главница и 2 321,41 лева лихви, за 2021 г. – в размер на 5 039,40 лева главница и 1 809,02 лева лихви, за 2022 г. – в размер на 5 545,56 лева главница и 1 393,26 лева лихви, за 2023 г. – в размер на 5 683,20 лева главница и 680,77 лева лихви; вноски за здравно осигуряване (ЗО) за 2018 г. – в размер на 1 805,33 лева главница и 1 226,87 лева лихви, за 2019 г. – в размер на 2 198,40 лева главница и 1 238,20 лева лихви, за 2020 г. – в размер на 2 733,60 лева главница и 1 254,82 лева лихви, за 2021 г. – в размер на 2 724,00 лева главница и 977,85 лева лихви; за 2022 г. – в размер на 2 997,60 лева главница и 753,12 лева лихви, за 2023 г. – в размер на 3 072,00 лева главница и 367,97 лева лихви; вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – универсален пенсионен фонд (ДЗПО – УПФ) за 2018 г. – в размер на 1 128,33 лева главница и 766,78 лева лихви, за 2019 г. – в размер на 1 374,00 лева главница и 773,86 лева лихви, за 2020 г. – в размер на 1 708,50 лева главница и 784,25 лева лихви, за 2021 г. – в размер на 1 702,50 лева главница и 611,17 лева лихви, за 2022 г. – в размер на 1 873,50 лева главница и 470,70 лева лихви, за 2023 г. – в размер на 1 920,00 лева главница и 229,98 лева лихви; както и за ДДС за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2023 г. в размер на 236 996,10 лева главница и 111 224,55 лева лихви. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. Установеността им е обоснована със системно осъществяваната от страна на ревизирания посредническа дейност по продажба на МПС, собственост на „Визия-ДД“ ООД и „Верея Тур“ АД, въз основа на сключени с дружествата рамкови договори. Получаваните във връзка с тази дейност суми са изплащани на ревизирания чрез пощенски парични преводи от „Еконт Експрес“ ООД. Въз основа на предоставената от куриерското дружество информация е установено, че П. Х. Х. е получил парични средства в общ размер от 1 652 599,68 лева. При извършените насрещни проверки на „Визия – ДД“ и „Верея Тур“ АД е констатирано, че получените суми не са отчитани в счетоводствата на дружествата - възложители, не са постъпвали по банковите им сметки или на каса и липсват данни да са им били предавани от ревизирания. Същевременно за осъществяваната посредническа дейност последният не е водил счетоводна отчетност и не е представил документи за извършени разходи. Установено е още, че лицето е реализирало облагаем оборот в размер на 76 236,33 лева към 31.03.2018 г., както и че е поддържало облагаем оборот над прага за задължителна регистрация по ЗДДС през всички ревизирани периоди. Въз основа на тези констатации органите по приходите са приели, че получените суми представляват приходи от системно осъществявана от П. Х. Х. търговска дейност и са определили данъчната основа и дължимите данъчни и осигурителни задължения по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. След преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според решаващият състав събраните доказателства подкрепят наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Приел е, че Х. системно е осъществявал посредническа дейност по продажба на МПС, от която е получил чрез „Еконт Експрес“ ООД парични средства в общ размер 1 652 599,68 лева. С оглед регулярността, обема и начина на осъществяване на дейността съдът я е квалифицирал като търговска по смисъла на чл. 1 ТЗ. Уточнил е още, че при доказаност на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК приложение намира презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Същата не е оборена от оспорващия, тъй като твърденията му, че част от получените суми са предназначени за възложителите или за покриване на разходи във връзка с продажбите не са доказани, В допълнение е съобразена липсата на счетоводна отчетност и на документи, удостоверяващи предаването на сумите на дружествата. Относно установените осигурителни задължения съдът е приел, че осъществяваната търговска дейност представлява упражняване на дейност с личен труд, пораждаща задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице, а по отношение на ДДС – че посредническата дейност представлява независима икономическа дейност, формираща облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. По тези съображения е достигнал до извода, че установените с РА данъчни и осигурителни задължения са законосъобразно определени, с оглед на което предявената жалба се явява неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По делото е безспорно установено, че през ревизираните периоди П. Х. Х. системно е осъществявал дейност по продажба на чужди МПС във връзка с която е получавал парични средства чрез „Еконт Експрес“ ООД, без да води счетоводна отчетност и без да съхранява документите, необходими за установяване на основата за облагане. Самият ревизиран в дадените писмени обяснения е потвърдил липсата на счетоводна отчетност и на документи, свързани с получените приходи, с оглед на същите правомерно са квалифицирани като укрити. Несъобразена с нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е тезата на касатора, че при липсата на пълно и главно доказване от органите по приходите на размера на действително полученото от него възнаграждение не са налице предпоставките за определяне на данъчната основа по особения ред. Доказването на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК предпоставя приложението на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която, когато наличието на обстоятелствата за облагане по особения ред е подкрепено от събраните доказателства, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тъй като такова насрещно доказване не е проведено от ревизирания, то правомерно решаващият състав е ценил установеното от приходните органи като истинно. В случая спорът между страните се концентрира върху характера на осъществяваната от П. Х. Х. посредническа дейност и размера на реализираните от нея приходи, като касаторът поддържа, че не всички получени чрез „Еконт Експрес“ ООД парични преводи представляват негов доход, а част от тях са предназначени за възложителите и за покриване на разходи във връзка с продажбите. Твърди, че неговият доход се свежда до полученото комисионно възнаграждение. В този аспект несподелима е тезата на касатора, че осъществяваната от него дейност няма търговски характер. Системното извършване през продължителен период от време на посредничество при продажбата на значителен брой МПС, регулярността на получаваните във връзка с тях плащания и размерът на реализираните приходи изключват инцидентния характер на дейността и я определят като извършвана по занятие по смисъла на чл. 1 ТЗ. Обстоятелството, че МПС са собственост на трети лица и П. Х. Х. е действал във връзка с договорни отношения с „Визия-ДД“ ООД и „Верея Тур“ АД не променя този извод, доколкото предмет на облагане са доходите от осъществяваната лично от него посредническа дейност. Неоснователно е и възражението, че получените чрез „Еконт Експрес“ ООД парични средства не могат да бъдат отнесени към приходите на ревизираното лице. От събраните при проверките на „Верея Тур“ АД и „Визия-ДД“ ООД доказателства е установено, че получаваните от Х. суми не са внасяни по каса или по банковите сметки на дружествата, нито са им отчитани по друг начин. В тази връзка самото ревизирано лице е заявило, че не е внасяло или превеждало на „Верея Тур“ АД суми във връзка с извършваните продажби, включително средствата, получени от него чрез „Еконт Експрес“ ООД. Аналогични са обясненията му и по отношение на „Визия-ДД“ ООД. Твърдението, че част от получените средства са използвани за заплащане на застрахователни премии, винетки, глоби и други разходи, също не е подкрепено с доказателства, позволяващи да се установят както конкретният размер на тези суми, така и връзката им с отделните получени парични преводи. Независимо от отправеното в ревизионното производство искане за представяне на информация за извършените във връзка с посредническата дейност разходи, такава не е представена, а в дадените обяснения П. Х. Х. изрично е посочил, че не разполага с документи за тях. За пълнота следва да се посочи, че във връзка с посредническата дейност по делото са представени Рамков договор с „Верея Тур“ АД, възлагателни писма от „Верея Тур“ АД към П. Х. Х., пълномощно от „Верея Тур“ АД към П. Х. Х. и фактури за продажба на МПС от „Верея Тур“ АД към трети лица. Тези документи на първо място касаят договорните отношения само с едното от двете дружества, а отделно от това сами по себе си не могат да опровергаят констатациите на органите по приходите, тъй като не установяват движението и предназначението на конкретно получените от лицето чрез „Еконт Експрес“ ООД парични средства и не доказват предаването им на дружествата възложители. Ето защо несподелима се явява и тезата, че облагаемият доход следва да бъде определен единствено съобразно размера на уговореното комисионно възнаграждение. Наличието на договорни отношения с дружествата възложители не установява само по себе си, че разликата между получените чрез куриерското дружество средства и твърдяното комисионно възнаграждение е предадена на възложителите или е разходвана за тяхна сметка. Именно липсата на счетоводна отчетност и на документи за движението и предназначението на получените суми препятства установяването на основата за облагане по общия ред и обуславя приложението на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Правилни са изводите на първостепенния съд и относно допълнително установените задължения по ЗДДС. Специалната разпоредба на чл. 3, ал. 2 ЗДДС предвижда, че независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. При отчитане на целта и системността на извършените продажби, осъществяваната от П. Х. Х. посредническа дейност следва да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, а получените във връзка с нея възнаграждения участват при формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация. При установения към 31.03.2018 г. облагаем оборот в размер на 76 236,33 лева за ревизираното лице е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в приложимата за периода редакция, което не е изпълнено. Следователно, правомерно органите по приходите са определили дължимия данък за процесните периоди по реда на чл. 102, ал. 3 ЗДДС. Неоснователни са и възраженията срещу допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски. При установеното системно упражняване от Х. на търговска дейност с личен труд, на свой риск и за своя сметка, от която е реализирал доходи, правилно е прието, че тази дейност е трудова и ревизираният подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице. Определянето на осигурителните задължения при проведена ревизия по особения ред е извършено при приложението на чл. 124а ДОПК, като установените по този ред доходи от упражняваната дейност са относими и към определянето на окончателния размер на осигурителния доход. Противно на разбирането на касатора, не е допуснато съществено процесуално нарушение при конкретизиране на правното основание за определяне на осигурителните вноски. От съдържанието на РД недвусмислено се установява, че ревизиращите са приложили правилото за определяне на авансовия месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, регламентирано в чл. 6, ал. 8 КСО, като неточното посочване на „ал. 7“ се дължи на техническа грешка. Същата не е довела до неяснота относно приложеното материалноправно основание, нито е ограничила възможността на ревизираното лице да организира своята защита, поради което не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо като е достигнал до крайния извод, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АС - Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив: Същата е неоснователна. Както към датата на даване на ход на спора по същество, така и към датата на постановяване на атакувания съдебен акт приложима по време е редакцията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г., изр. трето, съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Именно в тези рамки е и определеният от решаващия състав размер на юрисконсултското възнаграждение от 1 593,77 евро, който не само е съобразен с така очертаната нормативна рамка, но и с фактическата, правната сложност на делото и с неговия материален интерес. Съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустимо. В случая страната, подала искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Според т. 2 от цитираното ТР № 6/06.11.2013 г. представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Необходимостта от наличието на тази положителна процесуална предпоставка не се дерогира в случаите, при които се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, тъй като то също се включва в обхвата на разноските по делото и спрямо него посоченото тълкувателно решение не предвижда изключение /така и Определение № 10150/25.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 9632/2023 г., I отд., Определение № 5929/15.05.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6740/2023 г., I отд./. Ето защо, като е приел, че искането за изменение е недопустимо и е оставил същото без разглеждане, АС - Стара Загора е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение