Определение № 1203 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 943/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молб на С. Г. Ц., представлявана от адв. П. К., за изменение на постановеното по делото определение № 2995 от 18.11.2024г. в частта за разноските. Молителката поддържа, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно. Сочи, че макар съдът да е изложил съображения по направеното възражение за прекомерност на разноските на ответника, неправилно е присъдил завишен размер на същите, който не отчита действително извършените от процесуалния представител на ответника действия, както и факта, че не е проведено открито съдебно заседание. Твърди, че не са представени и доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. Ответникът по молбата „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, представлявано от адв. Г. Я., оспорва направеното искане. Сочи, че в мотивите на определението си съдът подробно е мотивирал произнасянето си по направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, включително е обсъдил посочените в молбата по чл.248 ГПК обстоятелства. Оспорва като невярно твърдението, че не са представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. С постановеното по делото определение № 2995 от 18.11.2024г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 118 от 05.02.2024г. по в.гр.д. № 855/2023г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по подадената от С. Г. Ц. касационна жалба. В мотивите на определението си настоящият състав се е произнесъл по инкорпорираното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Съобразил е решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и е приел, че определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Посочил е, че възнаграждението на адвоката за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован, и отчитайки предмета на спора - справедливият размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, формулираните от касатора въпроси и извършените от адвоката действия, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба, съдържащ становище по формулираните от касатора правни въпроси, е намерил, че заплатеното от ответника възнаграждение не се явява прекомерно съобразно действителна фактическа и правна сложност на спора. Настоящият състав намира, че не е налице основание за промяна на становището му, изразено в постановеното определение, относно дължимия на ответника размер на разноските за касационната инстанция. Посочените в молбата по чл.248 ГПК обстоятелства са съобразени при произнасяне по възражението по чл.78, ал.5 ГПК, като противно на твърденията на молителя, е съобразен не само имущественият интерес по спора, но и предмета на делото и извършените от процесуалния представител на ответника действия. Следва да се посочи, че в изложението си касаторът е формулирал пет правни въпроса с доводи за разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в отговора си процесуалният представител на ответника е изразил подробно становище по тях. Като изключение от общото правило нормата на чл.78, ал.5 ГПК следва да се прилага само когато е налице прекомерност, каквато по горните съображения на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход за представляване на ответника по касация от адвокат пред касационната инстанция не следва да бъде намаляван от съда. С молба от 14.10.2024г. ответникът е представил доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие, съдържащ удостоверяване за плащането му в брой, поради което е неоснователен доводът на молителката за недоказаност на направените разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение