Решение № 276 от 8.5.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002102330/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение08.05.2024 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 74/14.02.2023г. по в. гр. д. № 9/2023 г. по описа на ОС Благоевград в обжалваната част, с която е уважен иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и в частта за разноските и държавните такси и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Ч., съдебен адрес адв. Г. Ч., [населено място], [улица], ет., офис, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Министерство на вътрешните работи, [населено място], иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за присъждане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд в периода м. декември 2016 г. – м. декември 2019 г. до размер от 1658, 04 лева. ОСЪЖДА К. К. Ч., съдебен адрес адв. Г. Ч., [населено място], [улица], ет., офис, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 96, 34 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата 300. 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за представителство пред трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 282/23.01.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 74/14.02.2023г. по в. гр. д. № 9/2023 г. по описа на ОС Благоевград, с което е уважен предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР до размер от 1658, 04 лева, по въпроса приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР. Касаторът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР иска отмяна на решението, заявявайки неправилност на приетото от въззивния съд, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Насрещната страна по жалбата – ищецът К. К. Ч., не взема становище. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор с ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл.9, ал.2) са неприложими. Неправилно, предвид горния отговор, въззивният съд е приел, че за държавните служители по ЗМВР, какъвто е ищецът, следва да се приложат разпоредбите на КТ и по-специално тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ, като бъдат преобразувани отработените 1 652 часа нощен труд в дневен с коефициент 1, 143. Като обусловен от така приетото е неправилен и изводът, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за общо 236, 24 часа труд, чиито размер е 1658, 40 лева.Съгласно тълкувателното решение (съобразено със задължителното действие на решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО), ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР. Неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от тези служители се компенсират с редица, предвидени в ЗМВР и в КСО, компенсаторни механизми. Празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността по отношение на положения нощен труд от служители на МВР по аналогия да се приложат КТ и в частност, чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. С горните мотиви на ищеца не се следва претендираното допълнително възнаграждение и обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде отхвърлен изцяло. При този изход на спора на ответника се следват сторените разноски, които са за държавни такси в общ размер от 96, 34 лева и за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред трите инстанции от общо 300 лева. Ответникът не дължи държавни такси и разноски на основание чл. 78, ал.6 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение: