Определение № 18 от 05.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12196/2025 г.

Образувано е по частна жалба от А. Г., гражданин на Афганистан срещу Определение № 35267/27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9491/2025 г., по описа на Административен съд София -град, с което на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 4521/14.08.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че подадената до него жалба не е подписана от афганистанския гражданин. Потвърждава, че е подал и подписал сезиращата Административен съд София-град жалба, като пояснява, че поради неграмотност и невладеене на български език поставя знак вместо подпис. Изразено е искане за отмяна на оспореното определение, както и подадената срещу решението на председателя на ДАБ жалба да бъде разгледана по същество. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпило писмено възражение от ответната страна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като съобрази изложените доводи и извърши проверка на обжалваното определение, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Определение № 35267/27.10.2025 г. по адм. дело № 9491/2025 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане подадената на 09.09.2025 г. от А. Г., гражданин на Афганистан жалба срещу Решение № 4521/14.08.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и а производството по делото е прекратено. Административният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията дадени с разпореждане № 30037 от 15.09.2025 г., с което жалбата е оставена без движение поради нередовност. Делото е било образувано по жалба на А. Г., гражданин на Афганистан срещу Решение № 4521/14.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4 е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут С разпореждане №30037/15.09.2025 г., по адм.д № 9491/2025 г., по описа на АССГ, производството по делото е оставено без движение, предвид липсата на подпис на   жалбоподателя в жалбата. Съдът е указал на жалбоподателя да отстрани посочените в мотивната част нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай е пояснено, че жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството    по делото прекратено. Съставът на АССГ е констатирал, че съобщението е получено на 06.10.2025 г. от А. Г. на посочения от него адрес, като до 13.10.2025 г. включително нередовностите не са били отстранени. На основание чл. 158, ал. 3 от АПК, с определение № 35267/27.10.2025 г., по адм. дело № 9491/2025 г. на Административен съд София -град жалбата на А. Г., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 4521/14.08.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е неправилно. Видно от подадената чрез Държавна агенция за бежанците жалба от А. Г. срещу решение № 4521/14.08.2025 г. на председателя на ДАБ (вх.№ УП16815/09.09.2025 г. на ДАБ), същата е подписана, чрез поставянето на собственоръчен знак от страна на афганистанския гражданин. Съставът на АССГ е приел, че този знак се различава от поставен такъв в протокол от проведено интервю в производството пред ДАБ. Изпратеното до жалбоподателя съобщение, към което е приложено разпореждането за оставяне на жалбата без движение също е подписано с поставяне на собственоръчен знак, който е по-различен от останалите поставяни от чуждестранния гражданин, но по отношение на този знак за съда не е възникнало съмнение, че е поставен от А. Г. е съдът е приел съобщението за редовно връчено. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че извършеното връчване на разпореждане № 30037 от 15.09.2025 г. по адм.д.№ 9491/2025 г., с което производството по делото е оставено без движение, не може да се приеме за редовно връчено. Видно от проведените с А. Г. интервюта в административното производство пред ДАБ, афганистанският гражданин не владее български език. В подадената до АССГ жалба изрично е поискано назначаване на преводач. Следователно, дори и съобщението с приложеното разпореждане за оставяне без движение на производството, образувано по подадената до АССГ жалба от А. Г. да е било получено лично от него, то липсват данни, че афганистанският гражданин е бил запознат с неговото съдържание и съответно, че е бил информиран какви действия следва да предприеме. На следващо място, делото е било образувано по жалба, подадена от лице, което не владее български език и заявява, че не притежава грамотност. В съдържащите се по делото документи, отразяващи изявления на А. Г., той се подписва, чрез поставяне на собственоръчен знак, който не винаги е един и същ. При тези данни, необосновано, от страна на първоинстанционния съд е направено заключение, че поставеният под жалбата с вх.№ УП16815/09.09.2025 г. на ДАБ знак не е поставен там от А. Г. и по този начин жалбата се явява неподписана. В изявлението си пред касационната инстанция афганистанският гражданин потвърждава подаването на жалба, адресирана до Административен съд София-град и насочена срещу решението на председателя на ДАБ. С цел гарантиране на защита и възможност за упражняване на процесуалните права на А. Г., следва оспореното определение да се отмени и делото да се върне на Административен съд София-град за продължаване на съдпроизводствените действия. Съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, с призоваване на А. Г., на афганистанския гражданин следва да се назначи преводач, който да съдейства за изясняване на волята му относно оспорване на решението на председателя на ДАБ, както и дали потвърждава подаването на жалбата с вх.№ УП16815/09.09.2025 г. на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл.222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,