Определение № 66 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от Л. Й. Д. с [ЕГН] и с адрес в София, [жк], [адрес], против Определение № 36696 от 06.11.2025 г., постановено по адм. д. № 11248 по описа на Административния съд София-град за 2025 г., с което, на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, на Д. е върната нейна искова молба, вх. № 26346 от 28.10.2025 г. по описа на Административния съд София-град.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно и иска неговата отмяна.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и изложените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по адм. дело № 11248/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба, подадена от Л. Й. Д. против Министерство на образованието и науката (МОН), вх. № 26346 от 28.10.2025 г. по описа на този съд.

С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е приел, че Д. го е сезирала със следните искания:

1. Съдът да изиска от МОН, след което на ищцата да бъдат изпратени с призовкар от Административния съд София-град биографиите на министрите и директорите на отдел „Наука“ или „Научни изследвания“ в МОН за периода от 2000 г. до 2025 г.

2. Съдът да изиска от министър-председателя на Република България да разпореди провеждането на среща между ищцата и министрите във връзка с правото й на добра администрация.

3. Съдът спешно да й осигури 4 000, 00 лв. за [заличен текст].

4. Държавата да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди за 25 години в размер на сумата от 2 400 000, 00 лв., представляващи заплата и пенсия на академик, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000 000, 00 лв., изразяващи се в недопускането на темата й „за европейска комуникация в България“ за същия 25-годишен период.

5. Държавата да отпусне на ищцата 1 000 000, 00 лв. за създаването на Център за българска и европейска комуникация за една година пилотно изследване.

6. Съдът да отпусне на ищцата 2 500, 00 лв. за храна и лекарства, които тя ще върне от обезщетението.

7. Съдът да отпусне на ищцата сумата от 1 500, 00 лв. за [заличен текст].

8. Правителството да нареди на Ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да създаде Център за българска и европейска комуникация, а съдът да назначи ищцата за „академичен директор“.

От правна страна, съдът е формирал извод, че е сезиран с недопустими искови претенции. Аргументирал се е, че с тях не се търси защита на субективни материални права, произтичащи от съществувало или съществуващо административно правоотношение, по което ищцата е страна. Счел е, че твърденията на Д. съдържателно отричат съществуването на такова правоотношение, респ. че тя не е заявила нито един правопораждащ юридически факт за някое от претендираните от нея права. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като правилно, по мотивите, изложени в обжалваното определение. Това дава възможност на контролиращата инстанция да потвърди определението по същите мотиви и съображения, които са изложени в самите него, по аргумент от чл.136 АПК вр. с чл.221, ал.2, изречение второ АПК. За изчерпателност следва да се посочи, че гражданин, който няма юридическо образование и отговаря на предпоставките в Закона за правната помощ, може да ползва правна помощ за завеждане на дело - чл. 21, т. 1 от Закона за правната помощ.

По тези съображения и на осн. чл.136 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд