Определение № 11293 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. В., чрез адв. К. Ангелов, против Определение № 2368 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 4409/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на определението поради постановяването му при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съответните процесуални действия. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез пълномощника адв. К. Попалексова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – представлявана от председателя на управителния съвет – инж. Й. В., чрез юрисконсулт А. Семерджиев, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София- град, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. В., А. Н. К. и З. В. С., подадена против писмо с изх. № ЕО-8/13.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите. С последното е потвърдено, че за проект ПУП-ПП за доизграждане на АМ Струма на Л. 3.2=397+000 по километража на АМ Струма, Лот 3.3, попадащ в обхвата на Лот 3.2, землище на гр. Кресна, не се изисква процедура по ЕО и ОС. За да аргументира теза за недопустимост на обжалването, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване на акта, т.к. с него не се засягат техни права и законни интереси, нито се създават задължения за тях. Анализирайки приложението на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Орхуската конвенция, съдът е достигнал до извод, че същата не изключва доказването на пряк и непосредствен правен интерес, съгласно чл. 120, ал. 2 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Безспорно Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон (обн. ДВ бр. 91/14.10.2003 г.) и съставлява част от вътрешното ни право, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Това обаче не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея, тъй като преценката е предоставена на националния съд, който следва да даде тълкуване на относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, за да се осигури на съответния субект възможността да оспори пред съд административния акт, който може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда (Решение на СЕС от 11.03.2011 г. по дело С-240/09/). Основният, съществен елемент при тази преценка, е видът на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията. В частната жалба до голяма степен са повторени доводите, изложени в първоинстанционното производство и както правилно съдът е посочил, бланкетното позоваване на нормите на чл. 55 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България не обосновава автоматично наличието на правен интерес от оспорване на процесното писмо. Въз основа на изложеното може да се направи извод, че цитираната Орхуска конвенция, и по-точно чл. 9 ал. 2 и ал. 3, предоставя правна възможност, но не изключва доказването на пряк и непосредствен правен интерес, съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК, каквото доказване не е проведено от частния жалбоподател, тъй като не са наведени аргументи как писмо с изх. № ЕО-8/13.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите засяга негови интереси неблагоприятно, пряко и непосредствено, за да бъде изпълнено материалноправното изискване на чл. 147, ал 1 от АПК. Останалите съображения в частната жалбата нямат отношение към активната легитимация на физическото лице и не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че Административен съд София- град, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на Д. В. В., А. Н. К. и З. В. С. е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,