Определение № 266 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1960/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК. По делото е постъпила молба от ответницата Т. Й. Д. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. В. З. за допълване на определение № 211 от 02.07.2014г. по т. дело № 1960/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като бъде осъдена Л. Д. Г. – касатор да заплати на ответницата направените в касационното производство разноски в размер 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Касаторът Л. Д. Г. от [населено място] не изразява становище по подадената от ответницата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Производството по делото е било образувано по касационна жалба на ответницата Л. Д. Г. срещу решение № 75 от 25.02.2014г. по в. гр. дело № 941/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 276 от 15.10.2013г. по гр. дело № 576/2013г. на Районен съд Свиленград и ответницата е осъдена да заплати на ищцата 300 лв. – разноски. С потвърденото решение е признато за установено по отношение на Л. Д. Г. съществуването на вземането на Т. Й. Д. по заповед № 2050/05.12.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 3455/2012г. на РС Хасково за сумата 8 400 лв. – главница, дължима по запис на заповед от 22.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2012г. до окончателното плащане на вземането, ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата 2 636,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2009г. до 03.12.2012г., и сумата 583,48 лв. – разноски по делото. Ответницата Т. Й. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. З. е подала отговор срещу касационната жалба, в който е направила искане за присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар. С определение № 211 от 02.07.2014г. по т. дело № 1960/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Съдебният състав в мотивите на оределението е приел, че не са налице данни, че ответната страна е направила разноски в касационното производство, но в диспозитива не се е произнесъл изрично по искането за присъждане на разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена на 14.07.2014г. При тези фактически данни се налага изводът, че подадената от ответницата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноските, направени в касационното производство е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок и списъкът за разноски е инкорпориран в отговора на касационната жалба. Ответницата е поискала своевременно в отговора на касационната жалба присъждане на направените за касационното производство разноски в размер 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно от представеното с отговора пълномощно от 21.05.2014г. адв. В. З. е упълномощена да представлява Т. Й. Д. пред ВКС във връзка с правна защита и съдействие при подаване на отговор на касационната жалба срещу решението по в. гр. д. № 941/2013г. на Хасковски окръжен съд. От договора за правна защита и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер 400 лв. и същото е платено в брой в пълен размер. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените от последната разноски за касационното производство в размер 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК