Решение № 5931 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2014 г.

Решение № 5931 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Рилска света обител срещу решение № 103 от 4.07.2014 г. по адм. д. № 189/2013 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Акт за установяване на задължение по декларация № РА000009/06.03.2013 г., издаден от главен специалист "Контролно-ревизионни дейности" в отдел "МДТ" на Община Рила. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно приел, че издаденият акт е действителен, в заповед № РД- 01-04-459/22.11.2012 г. не е посочено, че служителите разполагат с правата по чл. 9б от ЗМДТ, както и че на длъжностното лице се предоставят правомощия по установяване, обезпечаване и събиране на местни такси. Според жалбоподателя неправилно е прието, че задължението за ТБО следва да бъде определено по реда на чл. 18, ал. 3 от НОАМТЦУТОР, тъй като Рилската света обител не се е възползвала от възможността да подаде своевременно декларация по чл. 18, ал. 1 за процесния имот. Неправилно съдът приел, че не е налице недължимост на ТБО при хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Счита се, от доказателствата по делото не е установява, че услугата е реално извършена от община Рила, както и в рамките на процесната територия да са налични места за обществено ползване. Представените като доказателства по делото отчети изготвени от старши експерта "Екология и опазване на природните ресурси" при ОбА - Рила документират последващи проверки на определени територии в гр. Рила и дават информация за степента на тяхната чистота. Отчетите обхващат три месеца от календарната година за времето от 16.07.2012 г. до датата на последния отчет 25.10.2012 г. В част от отчетите, като отчет вх. № РД-01-11-276/30.08.2012 г., отчет вх. № РД-01-11-276/20.09.2012 г., отчет вх. № РД-01-11-276/25.10.2012 г. се констатира повторно непочистени места, за които е била подадена информация с предходни отчети, т. е. установява се системно неизвършване на сметопочистване от ОбА - Рила. Сочи се, че отчетите съставени от зам. Кмета "БКД" установяват извършено почистване на територии от гр. Рила, замърсени с отпадъци изхвърлени на неразрешените за това места. Тази формулировка не дава възможност да се прецени какви са териториите, които са били почиствани за да се съобрази с предмета на спора и да се определи релевантността на документа към спорния въпрос. Спорна е и датата на съставяне на отчета тъй като, за разлика от отчетите представяни от еколога, на които е поставян печат с входящ номер на общината, върху отчета на заместник кмета такъв печат липсва. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган. Издателят на основание заповед № РД-01-04-459/22.11.2012 г. на кмета на Общината има качество на орган по приходите по см. на чл. 4, ал. 3 и 4 във вр. с препращането от чл. 9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Таксата е изчислена върху данъчната оценка на имота, тъй като. задълженото лице не е възползвало от възможността за подаване в срок на декларацията по чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Декларацията е внесена в ПС-Рилски манастир на 30.11.2011 г., която дата е крайния срок за подаването й, но дължимата за нея сума за пощенски разходи е отразена в съответните фискални документи на следващия ден. Не е начислено ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, таксата правилно е определена за останалите две услуги по чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ в промилите, посочени от решаващия орган в решението му във вр. с решение № 12/30.11.2011 г. на ОбС-Рила. Изложени са мотиви, че от подадената декларация за имота по чл. 14 от ЗМДТ и заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е видно, че същият попада в регулацията на гр. Рила. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ цялата тази територия подлежи на почистване и поддържане. Анализът на писмените доказателства сочи, че тази дейност е и реално извършвана, като за това е осъществяван и последващ контрол по нарочно изработен график след изрично възлагане на контрола от кмета на общината. За да се счете услугата за реално предоставена, е необходимо да се установи извършване на дейностите по поддържане и почистване на местата на обществено ползване на територията на общината и не е необходимо това доказване да се отнася до конкретния имот, собственост на оспорващия или до площи в близост до него, тъй като става въпрос за територии за обществено ползване, които се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на населеното място, а не само в определен район от него. Решението е правилно. Както правилно и мотивирано приел съдът, чл. 9б ЗМДТ, на който се позовава и касаторът, изрично сочи, че установяването на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ. Съгласно тези разпоредби установяването на местните данъци се извършва от служители в общинската администрация, които имат правата и задълженията на орган по приходите и които се определят със заповед на кмета. От приложената по делото Заповед № РД-01-04-459 от 22.11.2012 г. на кмета на общината е видно, че издалото оспорения акт лице е служител на общинската администрация, когото кметът определил да изпълнява правомощията на орган по приходите. От факта, че в мотивите на заповедта не е посочен чл. 9б ЗМДТ не може да се направи извод, че определения със заповедта орган по приходите няма правомощие да установява местните такси, а само местните данъци. Правомощието на определения по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ орган по приходите да установява местни такси следва не от заповедта на кмета, а от изричната закона разпоредба - чл. 9б ЗМДТ. Щом съответният общински служител е определен от кмета на общината за орган по приходите, той, с оглед на чл. 9б ЗМДТ е компетентен да установява и задълженията за местни такси. Ирелевантен за предмета на спора - дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа, е фактът подал ли е касаторът декларация по чл. 18, ал. 1 Наредбата или не. Този факт би имал значение, ако касаторът бе ползвател на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно изрично посоченото в решението на началник отдел "Местни данъци и такси" Рилската света обител не е задължено за такса сметосъбиране и сметоизвозване лице. Пред административния съд е оспорен АУЗД за дължими суми за ТБО и лихви към 06.03.2013 г. за недвижим имот на жалбоподателя, състоящ се от земя и сграда, находящ се в гр. Рила, ул. " Аверкий Попстоянов"" № 3, с площ на земята 1589, 50 км. м, в това число застроена площ 141, 30 кв. м, представляващ УПИ II - 547, кв. 78 по регулационния план на гр. Рила. Спорът между страните е относно реалното извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Правилно съдът е приел, че от представените доказателства се установява извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповед № РД-01-04-287/11.07.201 2 г. на кмета на община Рила е възложено на старши експерт "екология и опазване на природните ресурси" в община Рила да осъществява контрол върху седем вида дейности, между които тези по: събиране, включително разделно, съхраняване, транспортиране, депониране на битови и строителни отпадъци; сметосъбирането и сметоизвозването на територията на община Рила; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на гр. Рила; експлоатация на депото за битови отпадъци; почистване на терени - общинска собственост, замърсени с отпадъци; За осъществяване на контрола съгласно тази заповед са съставени съответни графици, представляващи приложения № 1 и 2 към нея. В изпълнение на цитираната заповед служителят в община Рила на длъжността старши експерт "екология и опазване на природните ресурси" е изготвил 17 броя отчети за извършена дейност и контрол върху същата за 2012 г. Представен е като доказателство и списък на служители на община Рила, които през 2012 г. са участвали в дейностите по почистване на местата за обществено ползване. С доводите си в жалбата касационният жалбоподател всъщност не оспорва, че е извършено почистване на териториите за обществено ползване, а че не е предоставяна качествено услугата, което не е основание за недължимост на таксата. Жалбоподателят не е оспорил пред съда датата на отчетите съставени от зам. Кмета "БКД" и не оспорва, че отчетите изготвени от старши експерта "Екология и опазване на природните ресурси" при ОбА - Рила носят надлежна входяща дата. Независимо, че са за период от три месеца през 2012 г. те доказват извършването на услугата за процесния период. Освен това имотът УПИ земя и сграда се намира в регулацията на населеното място гр. Рила, а не в Централния манастирски комплекс или около него, а доводите пред административния съд са били, че Рилската света обител организира самостоятелно почистване и поддържане на пространствата около Централния манастирски комплекс и вътре в него, които представляват места за обществено ползване, във връзка с което този компонент е недължим на основание чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Не е спорно, че депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на общината се е осъществявало в депо за твърди битови отпадъци, находящо се в землището на община Рила, поради което правилно е прието, че таксата за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е дължима. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение