Определение № 13327 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на директора на ТД Митница Варна, с която е направено искане за изменение на решение № 11248/21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5864/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на разноските. Ответникът по молбата – Био клийн ЕООД не изразява становище по искането. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, състав на първо отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 11248/21.10.2024 г., постановено по адм.д. № 5864/2024 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила решение № 3839 от 12.04.2024 г., постановено по адм.д. № 1162/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на Био клийн ЕООД ЕООД разноските по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 2200 лв. В искането за изменение на решението в частта му за разноските се обосновава прекомерност на възнаграждението за адвокат, което следва да бъде определено в размер, представляващо минималния размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Размерът на адвокатското възнаграждение е в близост до минималния размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредба 1 от 9 юли за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразява се обстоятелството, че с решението на митническата администрация, отменено от първоинстанционния съд се установява задължение за допълнително заплащане на мито в размер на 5371, 64 лв. и за ДДС в размер на 9610, 78 лв., или общият размер на установените задължения е 14 982, 42 лв. Съобразно приложимата норма на чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв. възнаграждението е 1300 лв. плюс 9 процента за горницата над 10 0000 лв. При така установения материален интерес, минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 1748, 42 лв. Посоченият размер не изглежда да превишава значително присъденото възнаграждение за адвокат в размер на 2200 лв. Тази съдебна инстанция не приема като правилно разбирането на страната, поискала изменение на съдебното решение в частта му за разноските, че посочените и присъдени разноски в размер на 2200 лв. са неразумни и непропорционални. Съобразен е предмета на спора, свързан както с приложимостта на норми от националното право, така и с приложимостта на норми от общностното право. Присъдените разноски са съобразени и с активното процесуално поведение на процесуалния представител на търговското дружество, с познаването от негова страна както на приложимите норми от националното право, така и на тези от общностното право – обстоятелство, което се установява както от дадения отговор на касационната жалба, така и от представените по делото писмени бележки. Тази съдебна инстанция не приема разбирането, че присъдените разноски в размер на 2200 лв. са непропорционални. С оглед на обстоятелството, че минималният размер на разноските, определени съобразно наредбата е 1748, 42 лв., разноски в размер на 2200 лв., представляващи възнаграждение за адвокат не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на присъдените разноски, съобразени с процесуалното поведение на адвоката и несъмненото познаване от негова страна на спора, присъдените разноски се определят и като пропорционални. Не се установява и обстоятелството на присъдени необичайно високи разноски за адвокат, нито пък се установява обстоятелството на престирането от адвоката на услуги, които не са били необходими по спора. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 11248/21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5864/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на молбата на директора на ТД Митница Варна. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,