Определение № 237 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г.
ВКС15.09.2020 г.докладчик Димитър Димитров
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. в частта му за разноските, както следва: ОСЪЖДА КПКОНПИ [населено място] да заплати на Н. Е. Б. с ЕГН [ЕГН] и К. М. И. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Е. С. сумата от 5201.80 лева, представляваща направени по делото разноски за трите съдебни инстанции. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
С молба с вх. № 8420/04.10.2019 година К. М. И. и Н. Е. Б. са поискал да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 147/16.09.2019 година в частта му за разноските, като КПКОНПИ [населено място] бъде осъдена да им заплати пълния размер на направените от тях съдебни разноски пред трите съдебни инстанции. Насрещната страна по молбата КПКОНПИ [населено място] е подала отговор на същата с вх. № 9447/06.11.2019, с който е изразила становище, че част от исканите от молителите разноски вече са им били присъдени, като при разглеждането на молбата трябвало да се вземе предвид наличието, съответно липсата на доказателства за заплащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 147/16.09.2019 година изцяло е била уважена подадената от Н. Е. Б. и К. М. И. срещу решение № 10/05.02.2018 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 520/2017 година касационна жалба с вх. № 1679/20.03.2018 година. Поради това за касационното производство са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК и двамата молители в качеството си на ответници по предявените от КПКОНПИ [населено място] искове по чл. чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) имат правото на възстановяване на направените от тях в касационното производство разноски в размер на 60.00 лева държавна такса и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение или общо 1060.00 лева. С първоинстанционното решение № 17/05.06.2017 година, поправено с решение № 789/19.09.2017 година, двете на Окръжен съд Разград, постановени по гр. д. № 139/2016 година са били уважени частично предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу Н. Е. Б. и К. М. И. искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), като с оглед на това на ответниците е била присъдена сумата от 44.08 лева представляваща част от направените по делото разноски в общ размер на 3620.00 лева, съответна на отхвърлената част от исковете. Първоинстанционното решени е било изменено с решение № 10/05.02.2018 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 520/2017 година. Въззивният съд е отменил частично решението на първата инстанция в частта му, с която са били уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу Н. Е. Б. и К. М. И. искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), като е постановил ново, с което е отхвърлил исковете в тази част. В резултат на това е осъдил КПКОНПИ [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Н. Е. Б. и К. М. И. сумата от още 354.12 лева, представляващи направени от тях разноски за производството пред първата инстанция и сумата от 80.00 лева, представляваща част от направените от тях разноски пред въззивната инстанция в общ размер от 1000.00 лева за адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от въззивната им жалба. С постановеното по делото решение № 147/16.09.2019 година въззивното такова-решение № 10/05.02.2018 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 520/2017 година е било отменено в частта му, с която са били уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] срещу Н. Е. Б. и К. М. И. искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), като исковете са отхвърлени в тази им част, а в останалите си части те са били отхвърлени с влезлите в сила решенията на първата и на въззивната инстанция, поради като краен резултат от производството исковете са били отхвърлени в цялост. Затова КПКОНПИ [населено място] дължи на Н. Е. Б. и К. М. И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, всички направени от тях съдопроизводствени разноски в трите съдебни инстанции. Видно от посоченото по-горе тези разноски са в общ размер от 5680.00 лева. От тях с първоинстанционното и въззивното решение на Н. Е. Б. и К. М. И. са присъдени общо 478.20 или остават дължими се 5201.80 лева. С оглед на това постановеното по делото решение № 147/16.09.2019 година ще трябва да бъде изменено в частта му за разноските, като КПКОНПИ [населено място] бъде осъдена да заплати на Н. Е. Б. и К. М. И. сумата от 5201.80 лева, представляваща направени по делото разноски за трите съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 248 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 74 ЗОПДНПИ