Определение № 144 от 12.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 140/2026 г.

и в присъствието на прокурора ............................................................................................ разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 140 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Образувано е във връзка с разпореждане № 168 от 04.02.2026 г. на съдия-докладчикът по НЧХД № 94/2026 г. на Благоевградския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и пред ВКС е повдигнат спор за подсъдност със Софийския районен съд. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: На 11.04.2024 г. С. К. е подала до Софийския районен съд частна тъжба срещу М. М. с оглед на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Образувано е било НЧХД № 5312 по описа на посочения съд за 2024 г. С разпореждане № 1090 от 22.01.2026 г. съдията-докладчик по това дело е прекратил съдебното производство по него с мотив, че М. М. е български гражданин по натурализация, считано от 16.04.2021 г., като за него има регистрирани в НБД „Население“ данни за адрес на местоживеене на територията на Република България, такива са посочени и в самата тъжба. Поради тези данни и позовавайки се на чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 1 НПК, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство пред себе си и е постановил изпращане на делото на Благоевградския районен съд като местно компетентен да го разгледа. Последвало е образуване на НЧХД № 94/2026 г. в Благоевградския районен съд. С упоменатото по-горе разпореждане № 168 от 04.02.2026 г.съдията-докладчик по това дело също е прекратил съдебното производство пред БлРС, като е настоял, че в тъжбата липсват изложени обстоятелства за българско гражданство на М., а е безспорно, че той е гражданин на Република Северна Македония. С този аргумент докладчикът е приел, че за българските правораздавателни органи М. е чужденец и по правилата на чл. 37, ал. 1, т. 1 НПК компетентен да разгледа подадената срещу това лице тъжба е именно Софийският районен съд, доколкото престъплението е извършено извън пределите на България. Като допълнителен аргумент е изтъкнал констатацията си, че лицето притежава българско гражданство само формално, а живее в РСМ и в Република Италия. Счел е за уместно да посочи и това, че тъжителката живее в [населено място], а доколкото е поискала да бъде допуснат до разпит по делото свидетел, това лице според съдията най-вероятно също живее в [населено място]. Настоящият състав, макар да не споделя част от съображенията на съдията-докладчик от Благоевградския районен съд, приема, че местно компетентен да разгледа делото е именно районният съд в гр. София. В частната тъжба като място на извършване на претендираното деяние е посочен [населено място], провинция К. в Република Италия. От това следва, че местната подсъдност следва да бъде определена по правилата на чл. 37 НПК. Соченият като извършител на инкриминираното с тъжбата деяние е български гражданин (по натурализация от 2021 г.), което изключва приложимостта на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 1 НПК при определяне на местно компетентния да разгледа делото съд. Фактите по случая не кореспондират обаче и с предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК. С тази разпоредба законът е установил формално юридически критерий, приложим (както съдебната практика вече е изяснила), когато лицето е изградило продължителни и трайни връзки, било то от личен и/или от професионален характер, с определена територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация. В тази връзка напълно уместно съдия-докладчикът от Благоевградския районен съд е изтъкнал, че в тъжбата като място на фактическо пребиваване на М. е посочен [населено място] в Италия и се е позовал на поясненията, дадени в определение № 95 от 13.08.2015 г. по ЧНД № 1072/2015 г. на ВКС, ІІ н.о., според които местоживеенето не е обвързано с постоянния адрес. В случая от материалите по делото е видно, че признаците на продължителност и трайност са неотносими към връзката на М. с територията на Република България, включително и към адреса му в [населено място] поле, обл. Благоевград. Той е с регистриран настоящ адрес в Република Северна Македония, изрично посочен и от тъжителката. Изложените в тъжбата факти показват, че към периода на инкриминираните събития, е живеел в Република Италия, като забавянето на процесуалното развитие не позволява сигурна преценка относно връзката му с тази страна към настоящия момент. По-важно е, че по отношение на него липсват данни за фактическо пребиваване с характеристиките на местоживеене на територия, попадаща под юрисдикцията на Благоевградския районен съд. При това положение местната подсъдност следва да бъде определена по правилата на чл. 37, ал. 1, т. 3 НПК, като уреждащи процесуална ситуация, най-близка до създалата се в настоящия случай и като се има предвид, че тъжбата е депозирана пред Софийския районен съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение