Решение № 7047 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 336/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Р. от гр.Хасково, чрез адв. Хаджиева, срещу Решение № 7890 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело №1141/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение № 1012-26-175-1/25.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01880000/ 01.04.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководител ТП на НОИ – Хасково, чрез старши юрисконсулт Стойчева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Р., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно контролен орган в ТП на НОИ – Хасково е разпоредил заличаване на подадените данни от А. Р. Р. по реда на чл.5 ал.4,т.1 КСО за периодите от 14.03.2006 г. до 30.04.2006 г.; от 01.08.2006 г. до 31.08.2006 г. и от 01.10.2011 г. до 15.06.2020 г. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, като от събраните писмени доказателства е видно, че във връзка с Доклад изх. №1006-26-26/13.01.2025 г. на началник сектор „Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Хасково и установената с него тенденция на регистрирани земеделски стопани, които не отговорят на дефиницията на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО е била изискана информация от Осигурителна каса „Стопанин“ за членовете на касата в периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. С оглед установяване дали А. Р. Р. е упражнявала трудова дейност, в качеството на самоосигуряващо се – земеделски стопанин за периода от м.10.2011 г. до м.06.2020 г. и отговаря ли на условията на § 1, ал.1, т.5 и т.3 от ДР на КСО, съответно основателно ли са подадени данните по чл.5, ал.4, т.4 от КСО за същия период, е била извършена проверка, възложена със Заповед № ЗР-5-26-01844710/11.02.2025 г. от директора на ТП на НОИ – Хасково. Във връзка с резултатите от извършената проверка са издадени задължителни предписания №ЗД-1-26-01880000/01.04.2025 г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО: за периода от 14.03.2006г. до 30.04.2006г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1; за периода от 01.08.2006г. до 31.08.2006г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1; за периода от 01.10.2011г. до 15.06.2020г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В хода на административното производство са били събрани доказателства, от които е видно, че А. Р. има регистрация като земеделски стопанин, като е видно, че те са били без прекъсвания за периода от 03.10.2011 г. до 16.05.2020 г. От Областна дирекция земеделие /ОДЗ/ – Хасково е била представена справка за дейността на Р., с уточнение, че справката съответства на данните от анкетната карта и анкетния формуляр, подадени от лицето на хартия. Към писмото са приложени справки за дейността на земеделския стопанин в посочения период на регистрация, от които се установява, че през годините А. Р. е декларирала отглеждане на кокошки-носачки, както и други животни (фазани, яребици, токачки, петли). След извършена справка в ОДБХ – Хасково, било установено, че Р. не е имала вписан/регистриран животновъден обект. Във връзка с установените в хода на проверката факти са били изискани обяснения и документи от последната, като в отговор тя депозирала писмени обяснения, в които посочила, че се е регистрирала като земеделски стопанин с отглеждане на кокошки, които отглеждала за лични нужди, а част от яйцата продавала на съседи. В проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелските показания на Н. Б., от които съдът е достигнал до извод, че Р. е отглеждала животните в неговия двор, в периода от 2011 г. до около 2019-2020 г., общо около 30-50 броя пилета и кокошки, заедно със съпругата му. Част от яйцата продавала на съседите. Освен това в останалата част от дворното място (0,5 дка) отглеждала домати, краставици, пипер и цветя, част от които също продавала. Съдът разгледал по същество жалбата и счел, че е неоснователна. Развил е подробни съображения, водещи до извода, че животновъдният обект на Р. е тип „лично стопанство“ и макар да са подавани данни в НОИ и внасяни осигурителни вноски, не е успяла да обоснове твърдените осигурителни права. По отношение на направеното и в касационното производство възражение за предходно издадени предписания от страна на административния орган, съдът е посочил, че с този административен акт се е разглеждал въпросът за подаване на данни, а не за заличаване на такива, както и че в предходното дадено предписание не са посочени конкретно параметрите на подлежащите на деклариране данни. Данните, чието заличаване се предписва с оспорения административен акт, са декларирани в посочените параметри единствено по волята на декларатора, а не с оглед дадените предходни предписания. Основателна е тезата на органите на НОИ, че А. Р., след като не е упражнявала дейност като регистриран земеделски стопанин в разглеждания период, тъй като стопанството и не представлява животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена за продажба(а не за лично ползване), то същата е била наясно, че липсва на основание за възникване на осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение. Правилен е изводът, че в конкретния случай не е изпълнено условието на чл.10, ал.1 от КСО за упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените от А. Р. Р. обстоятелства относно отглеждането на кокошки, макар и да има регистрация, са правно неотносими, тъй като тя е единствено за лично стопанство и няма регистриран животновъден обект. Обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била периодично продавана е ирелевантно, доколкото в тази хипотеза не може да се приеме, че е извършвана „трудова дейност“ по смисъла на КСО. Още повече, обектът ѝ не представлявал тип "ферма", а е бил тип "лично стопанство" по смисъла на приложимия закон, поради което тя не е имала право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, а продукцията и се считала предназначена за лична консумация. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговор на касационна жалби и становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,