Определение № 308 от 19.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3989/2017 г.

С молба вх. № 3768/13.04.2018 година С. „Б. ф. с.” [населено място] е поискало да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 330/10.04.2018 година в частта му за разноските, като Л. М. П. бъде осъден да заплати на молителя разноските за касационното производство. Ответникът по молбата Л. М. П. е подал отговор на същата с вх. № 4363/22.04.2018 година, с който е изразил становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 330/10.04.2018 година съставът на ВКС е прекратил производството по делото поради оттегляне на подадената от Л. М. П., срещу въззивно решение 1022/16.02.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 7413/2016 година, касационна жалба с вх. № 51 824/19.04.2017 година, като не се е произнасял по отношение на отговорността на страните за направените в хода на касационното производство разноски. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да се присъдят такива обаче същите трябва да са действително извършени. Това се установява чрез представяне на доказателства за това в съответното съдебно производство. При липсата на такива съдът не може да приеме, че страната е направила разноски във връзка с воденето на производството. В случая в представения по делото отговор на касационна жалба с вх. № 126 202/04.10.2017 година от С. „Б. ф. с.” [населено място] е посочено, че се представят анекс към договора за правна помощ и процесуално представителство, списък на разноските по чл. 80 от ГПК с доказателства за договаряне и изплащане на адвокатското възнаграждение, които обаче не са приложени. Затова към самия отговор на касационното жалба липсват доказателства за действително извършени от С. „Б. ф. с.” [населено място] разноски във връзка с касационното производство. Такива не се представят и с молбата, с която е поискано допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските. Поради това не е доказано, че С. „Б. ф. с.” [населено място] е извършвало разноски във връзка с касационното производство, които да му бъдат заплатени от Л. М. П.. Предвид горното подадената от С. „Б. ф. с.” [населено място] молба вх. № 3768/13.04.2018 година за допълване на постановеното по делото определение № 330/10.04.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Разноски в настоящето производство не се дължат, поради което и не трябва да бъдат присъждани такива. .По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение