Определение № 26 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 20/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №14256/14.10.2010г.,постановено по в.ч.гр.д.№10625/2010г. от Софийски градски съд,ГК,ІV Б състав подадената от М. Б. Г. и Р. Б. Г. частна жалба срещу протоколното определение от 14.05.2010г. по гр.д.№3315/2008г. на СРС,43 състав,с което е оставено без уважение искането за конституиране на нов ответник наред с първоначалните,е оставена без разглеждане като недопустима. Определението е обжалвано от М. Б. Г. и Р. Б. Г. с оплаквания,че е неправилно и искане да бъде отменено. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел,че определението,с което е оставено без уважение искане за привличане на друг ответник наред с първоначалните ответници няма преграждащ характер и в процесуалния закон не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване,т.е. атакуваното определение не подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивния съд по смисъла на чл.274,ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС,ІІ ГО приема,че така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК могат да бъдат подавани частни жалби само срещу определенията,които преграждат по-нататъшното развитие на делото,както и в случаите,изрично посочени в закона. Определението,с което е оставено без уважение искането за конституиране на нов ответник наред с първоначалните,както правилно е прието от СГС,няма характера на преграждащо, тъй като не препятствува възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде конституирано в производството,да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго исково производство,т.е. отказът това лице да бъде конституирано в производството не прегражда възможността претендираните права на предявилите иска лица да бъдат защитени. Не е предвидена и изрична възможност за самостоятелно обжалване на така постановеното от първоинстанционния съд определение. Наведените в частната жалба доводи,основани на твърдения,че лицето, чието конституиране е било поискано,има качеството задължителен другар с първоначално конституираните ответници,са ирелевантни за обжалваемостта на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт,доколкото първоинстанционният съд не е констатирал наличие на задължително другарство, не е дал указания за конституиране на други лица в производството и не е прекратил производството поради неизпълнението на тези указания. В подобна хипотеза проверката за допустимостта на първоинстанционното производство с оглед необходимостта в същото да участвуват и други лица наред с посочените в исковата молба, следва да бъде извършена по реда на чл.270 ГПК. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение