Определение № 61 от 14.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4424/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Б. М. от [населено място] против разпореждане от 09.10.2013г. по ч.гр.д. № 6364/2013 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С разпореждането, предмет на обжалване, състав на СГС е квалифицирал подадената на 12.08.2013г. писмена молба с посочено правно основание чл.303,, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК на А. М. като частна касационна жалба и след извършена преценка за необжалваемост на постановеното от него определение,неин предмет, квалифицирано като окончателен съдебен акт, поради забраната на чл.274, ал.4 ГПК я е върнал. При тези фактически данни се налага извод, че съставът на Софийски градски съд е процедирал недопустимо, като е надхвърлил функциите си на администриращ съд и е извършил преценка, както на характера на молбата, с която е сезиран ВКС, така и за допустимостта на сезирането, каквито правомощия няма. Чл.306, ал.1 ГПК лимитира проверката осъществявана от изпращащия молбата съд до редовността й във връзка с посочените реквизити в чл.260 и чл.261 ГПК / към които текста препраща/. Следователно, извън дискрецията на администриращия съд остава преценката за характера на подадената от страната молба за отмяна, нейната допустимост / към която са неотносими правилата на чл.274, ал.4 ГПК/ и основателността й, които са предмет на проверка само от сезирания съд, поради което постановеното разпореждане като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената молба за отмяна в това число и преценка за това дали са налице всички изискуеми от закона, предпоставки за редовност на молбата.