Определение № 113 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2013 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от [фирма] [населено място] чрез пълномощника адв. Я., против определение №13 от 17.01.2013г. по гр.д. № 1161/2012г. на ВКС, ІVг.о., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез намаляване на основание чл. 78, ал.5 ГПК на присъдените в полза на ответника по молбата за отмяна П. В. Д. разноски в размер на 1 200лв. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност съдът по искане на страната да намали като прекомерно адвокатското възнаграждение, дължимо на насрещната страна и законът не съдържа срок кога следва да бъде направено това искане Поради това следва да се счита за допустимо искане, заявено в сроковете по чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба П. В. Д. е представил писмен отговор, в който намира жалбата за неоснователна, а определението за съобразено със съдебната практика. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 1161/2012г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от [фирма]. С постановеното на 28.11.2012г. решение молбата за отмяна не е била уважена и в полза на ответника по молбата П. Д. са присъдени разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Х.. Договорът за правна помощ между П. Д. и адв. Х., съдържащ данни за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, е представен с писмения отговор на молбата за отмяна, депозиран на 28.09.2012г. пред първоинстанционния съд. В проведеното на 22.11.2012г. съдебно заседание по делото пълномощникът на дружеството-молител не е заявил довод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Искане за намаляване на възнаграждението е направено за първи път в подадената на 10.12.2012г. молба по чл. 248 ГПК. С обжалваното определение съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че искането по чл. 78, ал.5 ГПК не може да се прави по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на решение по делото. Същото следва да бъде направено най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната съдебна инстанция, тъй като именно това е и последния срок за заявяване на самите претенции за присъждане на разноски и представяне списък на същите. Затова съдът е намерил подадената молба за недопустима и я е оставил без разглеждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита, че обжалваният акт е правилен. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Ето защо, следва да бъде споделено приетото в обжалваното определение, че срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал.5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /като например в производство по чл. 288 ГПК когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал.5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.