Определение № 9920 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "БЕСИ" ЕООД гр. Белово, подадена чрез адв. Бабачев против определение №3331 от 18.07.2025г., постановено по адм. дело №1056/2024г. от Административен съд - Пазарджик. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението, поради постановяването му при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Твърди се, че определението е немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяната му. На следващо място излага, че оспореното уведомително писмо засяга правната му сфера, същото носи белезите на индивидуален административен акт и подадената срещу него жалба е допустима. Намира за неправилни изводите на съда, че е отпаднал правния интерес от оспорване на УП с доводи, че издаденото решение за отказ №03 - РД/5282 от 01.10.2024г., с което е отхвърлено изцяло проектното му предложение не е послужило като основание за издаване на обжалваното уведомително писмо, Производството по адм. дело №1134/2024г. на АС - Пазарджик не е преюдициално по отношение настоящото производство. Иска отмяна на определението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез юрк. Момчилов в представен писмен отговор, оспорва частната жалба. Намира оспореното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско на насрещната страна. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. С оспореното определение №3331 от 18.07.2025г. по адм. дело №1056/2024г., състав на АС - Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на "Беси" ЕООД против т.1, т.2 и т.3 на пункт II от УП №92/Подмярка 8.6 с изх. №07 - 2600/16716/14.08.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което са приети за недопустими разходи по проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001- 8.001- 0180 в ИСУН по Процедура чрез подбор №BG06RDNP001- 8.001 по подмярка 8.6 "Инвестиции в технологии за лесовъдство и преработка, мобилизирането и търговията с горски продукти" от мярка 8 "Инвестиции в развитието на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите" от ПРСР 2014 - 2020г. За да постанови този резултат, съдът е установил от представените по делото доказателства, че е издадено решение за отказ № 03- РД/5282 от 01.10.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено изцяло проектното предложение на "Беси" ЕООД. Решението за отказ е било обжалвано по съдебен ред, но с решение №1521 от 08.04.2025г. по адм. дело №1134/2024г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата и същото е влязло в законна сила на 08.05.2025г. Съдът е приел, че при влязъл в сила административен акт за пълен отказ за финансиране на проектното предложение е отпаднал правния интерес за жалбоподателя да оспорва частичният отказ за финансиране, обективиран в оспореното УП и са налице предпоставките на чл.159, т.4 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане, поради нейната недопустимост. Определението е неправилно. Неправилно от представените по делото писмени доказателства, административният съд е стигнал до извод, че е отпаднал правния интерес за жалбоподателя от оспорване на издаденото УП, в частта на неодобрените разходи, поради наличието на издаден от същия административния орган и влязъл в сила административен акт - решение за отказ. С посоченото от съда решение за отказ № 03 - РД/5282 от 01.10.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.38, т.3 от ЗУСЕФСУ е отхвърлено изцяло проектното предложение на "Беси" ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти №BG06RDNP001- 8.001 по подмярка 8.6 "Инвестиции в технологии за лесовъдство и преработка, мобилизирането и търговията с горски продукти" от мярка 8 "Инвестиции в развитието на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите" от ПРСР 2014 - 2020г., поради непредставяне на изисканите документи в ИСУН. Това решение има за предмет отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата в частта на одобрените с писмо УП №92/Подмярка 8.6 с изх. №07 - 2600/16716/14.08.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ разходи в размер на 41 737,50 лв., от които 35 476,88лв. от ЕЗФРСР и 6260,62лв. национално съфинансиране от държавния бюджет а Република България с бенефициент "Беси" ЕООД. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пазарджик е Уведомително писмо №92/Подмярка 8.6 с изх. №07 - 2600/16716/14.08.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ, но в частта му, относно извършена корекция на проектобюджета и приетите за недопустими за финансиране разходи, както следва: т.1 Разходи за "Обработващ център с CNC в заявен за финансиране размер от 890 250лв., от които недопустими за финансиране разходи в размер на 890 250лв.; по т.2 Разходи за "Консултантски услуги - подготовка на проектното предложение" в заявен за финансиране размер от 23 000лв., от които недопустими за финансиране в размер на 22 006.25лв. и по т.3 Разходи за "Консултантски услуги - управление на проектното предложение" в заявен за финансиране размер от 23 000лв., от които недопустими за финансиране в размер на 22 006.25лв. Безспорно е, че липсва идентичност в предмета по влязлото в сила решение за отказ за финансиране и предмета на съдебното производство по което съдът е постановил оспореното определение. Обстоятелството, че както корекциите на проектното предложение, предмет на производството пред АС - Пазарджик така и одобрения размер на безвъзмездната финансова помощ от 41 737,50лв., представляващи 50% от одобрените инвестиционни разходи са съобщени с едно и също УП, не означава идентичност на техния предмет, защото писмото има различен характер в отделните си части. В частта за наложени корекции УП има характер на краен, неблагоприятен за кандидата акт и същият има право да го оспори, което е сторено с подадената жалба срещу тази част на писмото. В останалата част по раздел I, писмото е благоприятно за кандидата - проектното предложение е одобрено за финансиране, като съдържа и част, с която жалбоподателят е поканен, във връзка с разпореденото в раздел I да представи необходимите документи. Именно в тази част е постановено и решението за отказ № 03 - РД/5282 от 01.10.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.38, т.3 от ЗУСЕФСУ на което се позовава административният съд. Налице е съществена разлика между частите на УП, което в едната си част е благоприятно за кандидата и не е предмет на производството пред АС - Пазарджик, а в другата част е неблагоприятно и е предмет на жалбата. Липсва връзка между съдебното оспорване на наложените корекции на проекто бюджета на проектното предложение и постановения отказ по чл. 38, т.3 от ЗУСЕФСУ в частта за одобрените разходи, поради непредставяне на изисканите от оценителната комисия документи в ИСУН, съгласно чл.36, ал.2 от закона. Влазлото в сила решение за отказ по чл.38, т.3 от ЗУСЕФСУ, с което е отхвърлено изцяло проектното предложение в частта за одобрените разходи в размер на 41 737,50лв. не обуслява липсата на правен интерес за жалбоподателя или отпаднал такъв в хода на съдебното производство срещу УП, в частта за наложени корекции. В тази част писмото има характер на краен, неблагоприятен за кандидата акт и същият има правен интерес да го оспорва, защото засяга негативно правната му сфера. Обжалването цели настъпване на благоприятни за кандидата правни последици от отмяната на атакувания административен акт, доколкото последният по неблагоприятен начин продължава да засяга правната му сфера – да създава задължения или да ограничава неговите права, свободи или законни интереси. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се поражда от засягане или застрашаване на законни интереси или на субективни права. Прекият интерес означава, че със самата отмяна на обжалвания административен акт ще се постигне целената от жалбоподателя благоприятна за него правна последица. В конкретния случай жалбоподателят има правен интерес и цели да докаже, че заявените за финансиране разходи са допустими за финансиране и да опровергае констатациите на органа в оспорената част на УП, че тези разходи са недопустими за финансиране. Предвид изложените съображения, касационният състав приема за неправилни изводите на административния съд за отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорване на УП в частта му по пункт II, т.1, т.2 и т.3, относно приетите недопустими разходи и наличие на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК за оставяне на жалбата на "Беси" ЕООД без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По направеното искане от "Беси" ЕООД за присъждане на разноски за настоящото производство, следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение