Решение № 730 от 18.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 646/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Г. О. З. с вх. №5185/ 2008 год. против О. №794 от 10.06.2009 год. по ч.гр.д. №1347/2009 год. на Софийския апелативен съд ГК, 3 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната му жалба срещу решение №339 от 04.02.2009 год. по гр.д. №1657/2008 год. на Софийския градски съд, І ГО, имащо характер на определение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му за отмяна действията на частен съдебен изпълнител, изразяващи се в конституиране на “Б” А. като присъединен взискател в изпълнителното производство, образувано по молба на взискателя “У” А. на основание издаден изпълнителен лист срещу длъжника-частния жалбоподател в това производство за сумата 14 965.55 лв. С частта от решението на САС, имащо характер на определение, е прието, че жалбата му срещу действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в кнституиране на “Б” А. като присъединен кредситор, е недопустима, като просрочена. Частният жалбоподател З. твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Отново подържа доводи срещу лишаването му от служебен защитник, даването ход на делото без такъв и конституирането на “Б” А. като присъденинен кредитор. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу прекратително определение на въззивния съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че частната жалба на Г. З. с вх. №8987/26.02.2009 год. против решение №339 от 04.02.2009 год. по гр.д. №1657/2008 год. на Софийския градски съд, І ГО, имащо характер на определение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му за отмяна действията на частен съдебен изпълнител, изразяващи се в конституиране на “Б” А. като присъединен взискател в изпълнителното производство, просрочена. Тя е постъпила в съда на 26.02.2009 год. далеч след изтичане на преклузивния седмодневен срок по чл.215, ал.1 ГПК, отм., който е започнал да тече от датата на прилагане от съда на разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК-11.02.2009 год. Касае се за преклузивен срок, за спазването на който съдът е длъжен да следи служебно и с изтичането на който се преклудира правото на жалбоподателя да сезира касационния съд. Софийският апелативен съд се е произнесъл и по правилното приложение на чл.51, ал.2 ГПК от Софийския градски съд, като е проследил непрекъсната промяна в местоживеенето на жалбоподателя и опитите да бъде призован от всичките известни на съда адреси. Доводите му за лишаване от право на служебен защитник и неправилното конституиране на “Б” А. са правени в изпълнителното производство, поради което са неотносими към стадия, в който съдът не се произнася по същество, а само по процесуалната допустимост на частната жалба на жалбоподателя. С обжалваното решение на Софийския градски съд, по съществото си определение, Софийският апелативен съд не се е произнасял по тях, а само по допустимостта на частната му жалбата срещу действието на съдебния изпълнител, изрзяващо се в конституиране на “Б” А. като присъединен кредитор. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд