Определение № 52 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 893/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 19746 от 7.07.2017 г. на Д. Й. Ф. и А. П. Ф. за отмяна на влязлото в сила решение № 176 от 14.02.2014 г. по гр.д. № 409/2013 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлен предявения от тях против Л. Й. Т. и Р. Е. П. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 21 в [населено място], [улица], ет.5, крило вляво от входа. Л. Й. Т. оспорва допустимостта на молбата за отмяна, евентуално основателността й и претендира възстановяване на направените разноски. Р. Е. П. не е изразила становище в настоящото производство. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображенията: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани по съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК; и да е подадена в установените по чл.305 ГПК процесуални срокове В молбата за отмяна и в уточнението /наименовано „изложение“/, депозирано при изпълнение процедурата по чл.306, ал.1, изр.второ ГПК, молителите твърдят, че е налице ново обстоятелство – недоказан и неизяснен е останал релевантния за делото факт дали ответниците по иска по чл.108 ЗС са владелци на имота, което да определи и пасивната легитимация по този иск, като това обстоятелство не е изяснено в нито една от съдебните инстанции, поради което се е стигнало до окончателно решение за отхвърляне на иска. Твърдението е обосновано с довода, че в хода на първоинстанционното производство са събрани договор за наем от 30.09.2003 г. и анекс към същия договор от 25.09.2006 г., като липсват каквито и да било доказателства за действието на договора за наем между страните след изтичане на срока му на 30.09.2005 г. и последващото му подновяване след тази дата до 1.10.2006 г., както и относно сключването на нов договор за наем. Молителите считат, че липсата на доказване в тази насока обуславя необходимостта от отмяна на влязлото в сила решение, тъй като упражняваната фактическа власт от страна на ответниците по ревандикационния иск е съществен елемент от фактическия състав на иска, а тази фактическа власт не е доказана. Така наведеното основание не може да бъде квалифицирано под нито една от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Не е налице и дадената от молителите квалификация по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, която хипотеза е приложима когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и които се удостоверяват с представени с молбата писмени доказателства, каквито няма приложени към настоящата молба. Наведените твърдения, че влязлото в сила решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка не попадат в основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1, изр.първо от ГПК да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна и нередовността й не е отстранена в дадения от администриращия съд срок. Л. Й. Т. не е представил доказателства за направени по повод молбата за отмяна разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение