Определение № 8891 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 160 АПК. И. И. И. и Т. Х. Т. обжалват Протоколно определение № 150/28.09.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 5405/2023 г., с което е прекратено производството по оспорването им на Заповед № РОК23-РА50-27/30.03.2023 г. на главния архитект на Район „Овча купел“ - Столична община за одобряване на изменение на план за регулация за УПИ XXIX-561 и контактни УПИ XXX-562 и УПИ XXVIII-560 с образуване на нов УПИ XXIX-561,жс в кв. 82 по плана на м. „Овча купел-актуализация“ в съответствие с действащите за поземлен имот с идентификатор № 68134.4339.561 кадастрална карта и регистри, поради просрочие на жалбата. Административният орган не е представил възражение по жалбата. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Фактическото установяване на административния съд, че заповедта е съобщена лично на И. И. И. на 20.04.2023 г., а на Т. Х. Т. - на 04.05.2023 г., отговаря на данните в представения от администрацията списък с изрично отразяване на оспорения административен акт с номер, дата, издател и обхват на проекта, изписани три имена на уведомените лица, дата и подпис за запознаване с акта. Твърдението на И. и Т. за явяване в общината за получаване на различен административен акт не се отразява на факта на удостоверяване от тяхна страна на съобщаването именно за Заповед № РОК23-РА50-27/30.03.2023 г. на главния архитект на Район „Овча купел“ - Столична община. Непрочитането на съдържанието на съобщението не освобождава оспорващите от възникналите за тях процесуални последици от неговото подписване. Съгласно чл. 215, ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ жалбите и протестите срещу индивидуалните административни актове по закона се подават в 14-дневен срок от съобщаването им чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Срокът за оспорване е изтекъл по отношение на И. на 04.05.2023 г., а за Т. - на 18.05.2023 г. Той е преклузивен и към момента на подаване на жалбата - 26.05.2023 г., правото на съдебно оспорване вече е било прекратено и за двамата частни жалбоподатели, а съдебното производство - недопустимо на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради което е прекратено при правилно приложение на процесуалния закон. Ако жалбоподателите са считали, че с връчването на една заповед при посещението им в общината във връзка с получаването на друга администрацията чрез своите действия ги е въвела в заблуждение относно срока за упражняване на правото на жалба, следвало е да поискат възстановяване на срока по реда на чл. 161, ал. 1 АПК. С подобно искане съдът не е сезиран, а породилите пропускането на срока обстоятелства биха могли да бъдат обсъждани единствено в производство по възстановяване на срока, респ. по повод на евентуално оспорване на определение, с което то се отказва - ал. 3 на чл. 161 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на прекратителното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение