Определение № 223 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1548/16. 12. 2011 г. по ч. гр. д. № 1040/2011 г. на Плевенски окръжен съд, ІV въззивен състав, с което е отменено определение № 115 от 6. 07. 2011 г. по гр. д. № 325/2011 г. на РС – Червен бряг и делото е върнато на РС – Червен бряг за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на отвода за местна неподсъдност. Ответникът по частната жалба Ц. В. В. прави възражение за недопустимост на същата и поддържа правилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, извършвайки проверка относно допустимостта на частната жалба, прие следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Определенията на въззивен съд, с които се отменя прекратително определение на първоинстанционен съд по чл. 121 ГПК, уважаващо възражение за местна неподсъдност на делото, и делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия пред посочения с исковата молба съд, нямат преграждащ характер, тъй като със същите не се препятства възможността за разглеждане на делото от сезирания от ищеца съд. В този смисъл е и ТР № 1/2001 г., т. 5, според което към преграждащите определения се причисляват само тези, с които се прегражда пътя на защита пред сезирания съд, т.е. с които се уважават възражения за местна неподсъдност. Определението по своя характер не съдържа и разрешение по същество на друго производство с предмет материалноправен спор. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК следва да се приеме, че атакуваното определение е изключено от касационен контрол. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение