Определение № 402 от 19.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1597/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”/Н./, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 904 от 16.03.2017 г. по в.гр.д. № 2638/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, с което е оставена без уважение молбата на сдружението за изменение на постановеното по делото решение от 15.12.2016 г. в частта за разноските пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност и необоснованост, с искане за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.248 ГПК, с присъждане в полза на молителя сумата 1 418.27 лв. – разноски за въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес по отхвърлената въззивна жалба на ищеца. В постъпилия отговор, подаден чрез процесуалния пълномощник на ответника по частната жалба Кирил А. И. се поддържат доводи за липса на списък по чл.80 ГПК, съответстващ на претенциите в частната жалба, а по същество за правилност на атакуваното определение, предвид отхвърлянето и на двете подадени от страните въззивни жалби. Евентуално, поддържа се и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. За да откаже да присъди претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, въззивният съдебен състав е преценил, че с оглед отхвърлянето и на двете въззивни жалби и потвърждаване на първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 10359/2010 г., разноските за въззивната инстанция следва да бъдат понесени така, както са направени от страните. Счетено е, че липсва основание за промяна на формирания в тази насока извод в постановеното по делото решение, предвид приложимостта на общите правила по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съобразно изхода на делото при приключването му във всяка инстанция. Когато искането към съда, формулирано във въззивната жалба е отхвърлено, страната – жалбоподател няма право на разноски. Като необосновано следва да се прецени възражението на ответника по частната жалба за липса на представен списък на разноските, което е относимо към допустимостта на молбата, съответно допустимостта на постановеното определение. Списък по чл.80 ГПК, с приложени към него фактура и преводно нареждане за заплатен от Н. адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция са представени в рамките на предвидения преклузивен срок, приложени на стр.13-15 от в.гр.д. № 2638/2016 г. на Апелативен съд – София. Постановеното въззивно определение е правилно. При произнасяне по молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските съдебният състав е съобразил приложимите процесуални норми и е извел законосъобразен извод за липса на основание за присъждане в полза на сдружението на адвокатско възнаграждение. В подкрепа на формирания краен извод на апелативната инстанция за недължимост на претендираните разноски, е необходимо да се отрази и обстоятелството, че в приложените към списъка по чл.80 ГПК писмени доказателства, удостоверяващи действително направени разноски от страна на Н., липсва разграничение съобразно защитата по подадената от него въззивна жалба и съобразно защитата срещу въззивната жалба на ищеца. За производството пред САС не е представен и отделен договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено разграничение в тази насока. Липсата на данни за поотделно определяне на разноските, уговорени с оглед извършени процесуални действия по подадената от ответника въззивна жалба и действията по жалбата на ищеца, както и с оглед обжалваемия интерес по всяка една от жалбите, препятства възможността за разграничаването им едва в производството по чл.248 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение