Определение № 3841 от 10.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2023 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236, във връзка с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Районна избирателна комисия- Пазарджик срещу определение № 379/15.03.2023 г., постановено от Административен съд- Пазарджик по ч. адм. д. № 276/2023 г. в частта му, с която е отменено разпореждане за предварително изпълнение на решение № 83-НС от 13.03.2023г. по протокол № 10-НС от 13.03.2023г. на Районната избирателна комисия- Пазарджик. С частната жалба са релевирани доводи за недопустимост и при условията на евентуалност- за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска обезсилване или в условията на евентуалност, отмяна на обжалваното определение. Ответниците А. Кръстев от [населено място] и кметът на община Септември, уведомени по реда на чл. 232 от АПК, с изпращане на препис от частната жалба, не изразяват становище по нея. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството, по което е постановено оспореното определение, е по реда на чл. 60, ал. 5 – ал. 7 от АПК, във връзка с чл. 186 от Изборния кодекс. С оспорения съдебен акт е отменено разпореждане за предварително изпълнение на решение № 83-НС от 13.03.2023г. по протокол № 10-НС от 13.03.2023г. на Районната избирателна комисия- Пазарджик. С посоченото решение № 83-НС/13.03.2023 г. на РИК Пазарджик е установено нарушение на забраната по чл. 183, ал. 4 ИК по отношение на пет физически лица /В. Рачева, К. Тодорин, Р. Лютаков, С. Мирев и Х. Венчева/; заместник председателят на РИК е упълномощен да предприеме последващи действия, като състави акт за установяване на нарушение по отношение на всяко от тези лица. С т.7 на цитираното решение на кмета на община Септември е указано незабавно да премахне агитационните материали, изготвени в нарушение на чл.3, ал.1, чл.182, ал.1 и чл.183, ал.4 от ИК, находящи се на територията на община Септември. В т.8 от решението е обективирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение на решението на РИК в частта му по т.7. След извършената от съда служебна справка се установява, че А. Кръстев е обжалвал в цялост решение № 83-НС от 13.03.2023г. по протокол № 10-НС от 13.03.2023г. на Районната избирателна комисия- Пазарджик пред Централната избирателна комисия. Със свое решение № 1799-НС/20.03.2023 г. Централната избирателна комисия е оставила без разглеждане жалбата на Кръстев като недопустима. За да постанови посочения резултат, ЦИК е приела, че жалбоподателят не е адресат на атакувания акт на РИК, поради което няма интерес от търсената правна защита, а освен това решението на РИК не подлежи на самостоятелно обжалване. Решението на ЦИК е оставено в сила с определение № 3316 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. дело № 3124/2023 г. Против решението на РИК в частта му по т.8, с която е допуснато предварително изпълнение относно разпореденото премахване на агитационните материали, са подадени жалби от кмета на община Септември и от А. Кръстев от [населено място]. С оспореното в настоящото производство определение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на кмета на община Септември, тъй като е приел, че решението на РИК не засяга по никакъв начин правата и интересите на посочения орган. С определението си съдът е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение на т.7 от решение № 83-НС от 13.03.2023г. по протокол № 10-НС от 13.03.2023г. на Районната избирателна комисия- Пазарджик с мотиви, че разпореждането е постановено в нарушение на чл.59, ал.2 от АПК и не съдържа никакви фактически и правни основания, мотивирали издаването му. Постановеното определение е недопустимо в оспорената му част, с която е отменено допуснатото предварително изпълнение. Наличието на пряк и личен правен интерес е задължителното законово условие за възникване и законосъобразно упражняване на правото на жалба, включително и по отношение на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, постановено от административния орган при условията на чл.60 от АПК. Правният интерес е личен и пряк тогава, когато със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт и съдът винаги дължи преценка за съществуването на посочената абсолютна процесуална предпоставка при обжалването на административните актове. В настоящия случай първоинстанционният съд обосновано е приел, че кметът на община Септември не е активно легитимиран да оспори постановеното от РИК разпореждане по чл.60 от АПК. Първоинстанционният съд обаче не е извършил преценка дали другият жалбоподател- А. Кръстев, има правен интерес от оспорването на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на решението на РИК по отношение на премахване на агитационните материали. Развитите от този жалбоподател доводи, че агитационните материали са поставени от него и разпореденото предварително изпълнение на решението за премахването им осуетява правото му да агитира за предпочитан от него кандидат и ще доведе до материални вреди за него, не са от такова естество, което би могло да обоснове наличието на правен интерес от съдебното оспорване на разпореждането. В случая оспореното решение не засяга по какъвто и да било начин правната сфера на оспорващия, тъй като той не е негов адресат; актът не засяга съществуващи негови права, нито пък води до възникването на задължения за него. Премахването на агитационни материали, които са поставени или разпространени в нарушение на Изборния кодекс по никакъв начин не препятства правата на жалбоподателя, гарантирани от чл.181 от ИК- свобода на изразяване и възможност за водене на предизборна агитация. Ето защо липсва непосредственото негативно въздействие в правната сфера на този жалбоподател, тъй като той не е адресат на акта, а правата му не са засегнати лично, пряко и непосредствено, за да се приеме наличие на правен интерес от съдебно оспорване. С оглед липсата на активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на оспорването, предявено от Кръстев, жалбата му против постановеното разпореждане се явява недопустима. Следователно обжалваното определение в тази му част е постановено при наличието на отрицателна процесуално предпоставка за допустимост на производството по аргумент от чл. 159, т. 4 АПК. Поради това то следва да бъде обезсилено в тази част, а производството-прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл.236 от АПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,