Определение № 244 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. С. П. от гр. Варна против протоколно определение от 02.10.2024 г., постановено по адм.д. № 1739/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. срещу Заповед № 320 от 02.07.2024г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на район „Приморски“ при община – Варна и производството по адм.д. № 1739/2024г. по описа на АС- Варна е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му като неправилно и връщане на делото на административния съд за произнасяне по съществото по жалбата срещу оспорената заповед. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, кметът на район „Приморски“ при община - Варна, е постъпило възражение на частната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно- за правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството по адм.д. № 1739/2024г. по описа на АС- Варна е образувано по жалба на Д. С. П. от гр. Варна срещу Заповед № 320 от 02.07.2024г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на район „Приморски“ при община – Варна, с която на основание чл.587, ал.2 от ГПК във вр. с искане вх. № АУО41373/24.04.2024г. от жалбоподателката чрез адв.Г.Арменчева за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот 10135.2552.821 по КК и КР на гр. Варна, са определени трима свидетели, третият от които не е посочен от жалбоподателката, а избран от издателя на заповедта. За да остави без разглеждане жалбата срещу заповедта и да прекрати производството по делото, административният съд е приел на първо място, че, въпреки обстоятелството, че жалбата е насочена срещу „ изричен отказ на кмета на район „Приморски“ да извърши административната услуга по заверка на молбата – декларация така, както е заявена“, по същество се оспорва съдържанието на извършеното от кмета в заповедта му вписване на тримата свидетели, които да се явят пред нотариуса при осъществяване на обстоятелствената проверка / единият от които не е предложен от жалбоподателката, а избран от самия кмет на района/. Административният съд е приел, че поисканата административна услуга е извършена с направеното от административния орган посочване на трима свидетели, поради което не се обжалва отказ за извършване на услугата, а се оспорва съдържанието на документ, което, съгласно утвърдената съдебна практика,може да се извърши само по реда на чл.81, ал.2 от АПК- пред по-горестоящия административен орган, но не и по съдебен ред. По горните съображения и на основание чл.159,т.1 административният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу Заповед № 320 от 02.07.2024г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на район „Приморски“ при община – Варна и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Действително жалбата не е насочена срещу мълчалив отказ за извършване на административната услуга „ заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка“, доколкото тази услуга още не е извършена, тъй като липсва окончателна заверка от кмета на района и изходящ номер върху молбата –декларация. Не може обаче да се приеме, че с издаване на заповедта, с която се определят тримата свидетели, административната услуга вече е извършена –от една страна, а от друга- че действителният предмет на обжалване е оспорване съдържанието на документ, което се осъществява само пред по-горестоящия административен орган по реда на чл.81, ал.2 от АПК, но не и пред съд. Заповед №320/02.07.2024г. на кмета на район „Приморски“ –община Варна съставлява волеизявление на административен орган, направено при осъществяване на административна дейност, с което по същество се накърняват права и законни интереси на заявителката, поискала заверка на молбата – декларация, доколкото със заповедта не се определят свидетелите, така както са посочени от нея, а един от тях е заменен с трето, непосочено в молбата-декларация лице. По горните съображения обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 от АПК и съставлява подлежащ на обжалване пред съд административен акт. Като е приел обратното/ липса на годен за оспорване акт по смисъла на чл.159,т.1 от АПК/, съдът е постановил определението си в противоречие с материалния закон. По горните съображения частната жалба е основателна, а обжалваното с нея определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото –върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение