Определение № 589 от 28.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 1146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 2582 от 14.11.2023 г., постановено по НАХД № 4061/2023 г. по описа на районен съд – Бургас, производство по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане от районен съд – София. С разпореждане № 15254 от 07.12.2023 г. съдията – докладчик по НАХД № 16112/2023 г. при районен съд – София е намерил, че районен съд – Бургас е местно компетентен да разгледа и реши делото. Затова е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че районен съд – Бургас е компетентен да разгледа и реши делото, т. к. съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чиито район е извършено или довършено нарушението. Съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН при решаване въпросите за подсъдността се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В същото изрично е посочено, че на 30.06.2023 г. превозвачът е допуснал влизане в страната в гр. Бургас кувейтски гражданин без валидна виза и разрешение за пребиваване, като не е изпълнил задължението си да провери документите на лицето преди да извърши услугата по превозването му до Р България. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд – Бургас било образувано НАХД № 4061/2023 г., което било прекратено, след като в срока за произнасяне, след разглеждането му в открито съдебно заседание и обявено за решаване, съдията – докладчик счел, че компетентен да се произнесе по спора е районен съд – София, защото нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление, било извършено чрез бездействие в чужбина, което съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН предопределяла подсъдност на Софийския районен съд. Посочена е конкретна съдебна практика в този смисъл. Според съдията – докладчик от районен съд – София в атакуваното наказателно постановление като място на извършване на нарушението е посочен ГКПП – Аерогара Бургас, а и от текста на вмененото нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, се извежда, че мястото на извършване на нарушението е там, докъдето е извършен превоза - гр. Бургас. По тези причини е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Поначало проверката на съда за спазване на подсъдността следва да се направи в момента, в който съдията-докладчик решава дали да насрочи делото в открито съдебно заседание или да го изпрати на съответния родово и местно компетентен съд. В случая, стадият „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ не само е бил отминал и съдията-докладчик от Бургаския районен съд е счел, че делото му е родово и местно подсъдно, провел е открито съдебно заседание, в което е разпитал актосъставителя и никоя от страните не е направила възражение за неспазена местна подсъдност, но е обявил същото за решаване. В случая дружеството - жалбоподател е санкционирано за бездействие, а дължимото действие е следвало да се осъществи на територията на Кувейт. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. Поради това, делото следва да се изпрати на Софийския районен съд за разглеждане и решаване. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът