Определение № 108 от 21.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 771/2020 г.

Производството е по чл. 43 т.1 от НПК. С разпореждане по нахд № 12819/20 г. по описа на СРС съдията-докладчик е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище, че с разпоредбата на чл. 133 ал.2 от ЗМГО е въведена специална местна подсъдност, поради което делото следва да бъде разгледано от СРС. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, установи следното: Производството по нахд № 12819/20 г. е образувано в СРС по повод подадена жалба от Г. Д. срещу наказателно постановление № 123/20 г. на председателя на Патентното ведомство. Съдията докладчик е приел, че с оглед принципите на икономия, бързина и ефективност на процеса е удачно делото да бъде разгледано от РС гр. Бургас, защото жалбоподателят и всички свидетели имат местоживеене в този град. С тези съображения е прекратил делото и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждането му. Върховният касационен съд намери, че съдебното производство по жалбата на Г. Д. срещу акта на Патентното ведомство следва да бъде проведено от Софийския районен съд. Въведената специална местна подсъдност с разпоредбата на чл. 133 ал.2 от ЗМГО разкрива волята на законодателя да възложи само на Софийския районен съд разглеждането на жалбите против наказателните постановления на Патентното ведомство, независимо от мястото на извършване на административните нарушения по този закон. Промяната на местната подсъдност на основание чл. 43 т.1 от НПК би довела до заобикаляне на специалния режим, въведен в ЗМГО и до приложението му само за извършени на територията на гр. София административни нарушения, което очевидно не е целено от законодателя. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение