Определение № 8966 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Варненски бряг" АД, гр. Варна чрез пълномощника на дружеството срещу определение №4596/07.05.2024 г. по адм. д. № 828/2024 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Другата страна-директорът на Дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" /АГУП/ при община Варна чрез своя процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу заповед № 0831/19.03.2024г. на директора на дирекция АГУП при община Варна, с която е спряно административното производство, образувано по заявление с per. № АУ 069150ВН/08.07.2021 г., подадено от "Варненски бряг" АД с искане на основание чл. 156 б, ал. 1, т. 2 ЗУТ да се одобри проект - част „План за безопасност и здраве” и „Временна организация на движението" за обект: Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 /хотел „Одесос"/, УПИ Vl-за хотелски комплекс, кв. 32, по плана на 8-ми микрорайон гр. Варна, [улица]. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган с оглед приложната по делото оправомощаваща заповед № 0097/18.01.2024г. на кмета на община Варна, с която на директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ (АГУП) са възложени правомощия да одобрява план за безопасност и здраве, а когато е необходимо и е неразделна част от ПБЗ, проект „Временна организация и безопасност на движението”, какъвто е характерът на спряното със заповедта производство. Административният акт е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си, посочени са както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, поради което удовлетворява критериите за форма и съдържание, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Налице са предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради което обжалваната заповед е материалнозаконосъобразна. Така постановеното определение е обосновано и в съответствие с материалния закон при следните съображения: По делото се установява, че на 22.01.2024 г. кметът на община Варна израща до министъра на културата и до директора на НИНКН писмо с рег. № АГУП22001123ВН_012ВН, в което посочва, че се прави предложение и е подадено заявление до министъра на културата за извършване на дейности по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижима културна ценност на обект "Хотел "Одесос", УПИ VI, кв. 32, 8-ми микрорайон с идентифиатор по КК и КР на гр. Варна 10135.1507.1099.4. На 18.03.2024 г. в Община Варна е постъпило удостоверение вх. per № АГУП22001123ВН_017ВН, издадено от директора на НИНКН, в уверение на това, че в Института има образувано административно производство по чл. 56, т. 3 и чл. 58, ал. 4 от ЗКН за изготвяне на предварителна оценка и временен режим за опазване на хотел „Одесос“. В удостоверението е посочено, че към датата на изготвянето му процедурата е на етап попълване на фиш № 1 по реда на чл.28, Приложение от Наредба № 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, предоставяне на статути за определяне на категорията на недвижимите културни ценности за достъпа и за подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности на Министерство на културата. Посочено е, че НИНКН има готовност да представи предложението за деклариране на следващото заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата, за което община Варна ще бъде своевременно уведомена. Това удостоверение е прието от административния орган като такова по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, което има преюдициален характер за производсвтото пред Община Варна образувано по заявление с per. № АУ 069150ВН/08.07.2021 г., подадено от "Варненски бряг" АД с искане на основание чл. 156 б, ал. 1, т. 2 ЗУТ да се одобри проект - част „План за безопасност и здраве” и „Временна организация на движението" за обект: Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 /хотел „Одесос", УПИ Vl-за хотелски комплекс, кв. 32, по плана на 8-в-ми микрорайон гр. Варна, [улица]. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и с посочени фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразно съдът приема, че настоящето производство е различно от това по адм. д. № 388/2024 г. на Административен съд Варна, тъй като издаденото на 18.03.2024 г. удостоверение от директора на НИНКН е нов факт, който следва да бъде взет предвид разпоредбата на чл. 142 АПК, който факт не е съществувал към момента на постановяване на влязлото в сила определение № 1950/27.02.2024 г. по адм. д. № 388/2024 г. на Административен съд Варна. Спорният момент, който се повдига от жалбоподателя и пред първата и пред касационната инстанция е налице ли е преюдициалност на производството пред НИНКН спрямо производството пред община Варна с искане на основание чл. 156 б, ал. 1, т. 2 ЗУТ да се одобри проект - част „План за безопасност и здраве” и „Временна организация на движението" за обект: Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 /хотел „Одесос"/, УПИ Vl-за хотелски комплекс, кв. 32, по плана на 8-ми микрорайон гр. Варна, [улица]. В тази насока настоящата инстанция намира за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд за наличието на преюдициалност на едното производство спрямо другото. Правилно съдът посочва, че с производството, образувано пред НИНКН, се цели да се установи не само дали сградата на хотел „Одесос“ притежава характеристиките на самостоятелна недвижима културна ценност като част от недвижимото културно наследство на България по смисъла на чл. 9 от ЗКН, но и да се,установи какъв е приложимият спрямо нея режим/режими с оглед на обстоятелството, че тя (сградата) е неделима част от охранителната зона на археологически резерват „Античен град Одесос - Варна“ и част от групов паметник на културата - система от ансамбли „„[улица][улица]“, деклариран с писмо на НИПК № 10080 от 12.05.2005 г който съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност. Производството по чл. 156 б от ЗУТ е част от процедурата за премахване на сградата на хотел "Одесос". Ето защо процедурата пред НИНКН по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижима културна ценност на сградата на хотел "Одесос" е преюдициална за процедурата по ЗУТ. В този смисъл законосъобразен е изводът на решаващия съд, че премахването на сградата, част от което е производството по чл. 156 б от ЗУТ, би обезсмилило провеждането на процедурата пред НИНКН. Преди приключването на преюдициалното производство не може да се проведе производството по ЗУТ, тъй като първото би се обезсмислило, поради което възраженията в частната касационна жалба за липса на такава връзка са неоснователни. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил определение съобразно приложимия закон. Ето защо обжалваното определение като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,